Тазобедрената дисплазия е едно от най-често срещаните заболявания сред кучетата. Тя причинява обездвижване и куцота на задните крака на кучето. Статистиката на заболяването сочи, че най-висок риск има за по-големите породи кучета като санбернар, нюфаундленд, ротвайлер и други. Малките породи също не са застраховани, но при тях вероятността да се повяват симптоми на дисплазия е сравнително по-малка.
Какво е тазобедрена дисплазия?
Да се разбере по-добре какво точно представлява заболяването дисплазия е нужно да се познава малко повече анатомията на тазобедрената става, която бива засегната. Тазобедрената става е връзката на задния крайник на кучето с таза, която формира бедрена глава и ямка (която е част от 
таза, наричана ацетабулум). Ямката обхваща напълно бедрената глава. Когато ставата не е увредена, бедрената глава се движи плавно в ямката. За още по-голяма здравина бедрената глава и ацетабулума са свързани със ставна връзка. Двете кости са обхванати и свързани със ставна капсула (съединителнотъканна форма, която обвива и защитава ставната кухина). За да расте кучето здраво, ставите трябва да функционират гладко и да са стабилни.
Дисплазията възниква в резултат от неправилно формиране на тазобедрената става в процеса на израстване на кучето. Болестта настъпва в резултат от слабо развити мускули, нестабилни ставни връзки и ставна капсула. Дисплазията е заболяване, което се предава по генетичен път. Повечето кучета се раждат с нормални стави, но в процеса на растеж и под действието на външни фактори (като редовен прием на висококалорична храна) развитието на тъканите около ставите се отклоняват от правилната посока и настъпва аномалия. В основата на заболяването лежи проблемът със слабите мускули и нестабилни стави, поради които костите не могат да се закрепят плътно една до друга и постепенно започват да се управляват една спрямо друга. Това оказва натиск и води до прекомерно разтягане на ставната капсула и ставната връзка и впоследствие ставите отслабват и стават нестабилни. Ставните повърхнини на двете кости загубват връзката помежду си. Това явление се нарича сублуксация. Откачането или отделянето на костите е предвестник на промените, обуславящи заболяването дисплазия на тазобедрената става. Такива промени се определят като остеоартритни, което означава, че налице е дегенеративно хронично прогресивно изменение на тазобедрената става, което с времето води до поява на хронични болки, нежелание за движение, куцота и явен дискомфорт при кучето.
Кои са симптомите при тазобедрена дисплазия?
От тазобедрена дисплазия и остеоартрит могат да се разболеят кучета на всякаква възраст. При по-тежките случаи, симптомите започват да се проявява докато кученцата са много малки. Има случаи с 5-месечни кучета, които изпитват дискомфорт, болка при ходене и започват да накуцват. Състоянието се влошава с всеки изминал ден. Ако не им се окаже навременна медицинска помощ,
има голяма опасност кученцата да останат сакати за цял живот. В по-голямата част от случаите симптомите на тазобедрена дисплазия започват да се проявяват когато кучето е на средна възраст или отива към старост.
Симптомите при тазобедрена дисплазия са почти същите като тези при артрит на тазобедрената става. Всички кучета са енергични и обожават да бъдат разхождани и да тичат по поляни. При болните се наблюдава промяна в подвижността и общата активност.
Тежестта на проява на симптомите зависи от това до каква степен ставната капсула и връзки са засегнати и отслабени.
Най-общо симптомите при тазобедрена дисплазия се свеждат до следните:
- Ранен стадий: проявяват се симптоми на разхлабване и отпускане на ставните връзки
- Късен стадий: забелязват се симптоми на дегенерация и остеоартрит
- Намалена физическа активност
- Трудност при изправяне
- Липса на желание при кучето да тича, скача, да изкачва стълби
- Постоянно или на пресекулки накуцване със задните крака.
- Заешки подскоци или леко олюляване при ходене
- Задните крака стоят неестествено приближени един до друг
- Болка в областта на тазобедрената става
- Разхлабване или отпуснатост на ставите - явен симптом на тазобедрена дисплазия в ранен стадий. Понякога този симптом се обяснява с изменение на тазобедрената става, причинен от артрит. Едва когато мине време и проблемите не отшумяват, се стига до диагноза тазобедрена дисплазия.
- Поява на стържещ шум като от търкане на кости при движение на кучето
- Загуба на мускулна маса и изтъняване на мускулите
- Уголемяване на раменните мускули, причинено от обездвижването на задните крака, което пренася тежестта на тялото на предните крайници и мускулите на тях постепенно заякват и се уголемяват.
Причини, водещи до дисплазия
Дисплазията е заболяването, предавано по наследство при кучетата, но под действието на външни фактори, свързани със средата на живот на кучето, симптомите постепенно започват да се отключват.
Фактори, оказващи влияние:
- Генетично заложена куцота или слаби тазобедрени ставни връзки
- Склонност към напълняване и наднормено тегло
- Фактори, свързани с начина на хранене
- Състояние на мускулната маса в областта на таза
Много стопани отдават нежеланието за движение на кучето на факта, че то остарява, поради което не предприемат никакви мерки, а това води до прогресиране на заболяването. Тогава кучетата губят мускулна маса и скоро изпадат в нужда някой да им помага, за да се изправят. Лечение трябва да се прилага задължително, без значение дали кучето е малко, или в период на стареене. Дори при старите кучета се наблюдават забележителни подобрения в състоянието, когато им е било оказано навременно лечение. Много стопани се изненадват когато видят с каква лекота се движи кучето им, което до съвсем скоро е било немощно и избягващо каквито и да било движения.
Кои породи най-често проявяват симптоми на тазобедрена дисплазия?
Дисплазия на тазобедрената става е заболяване, което се среща при кучета, котки, дори хора. Що се отнася до кучетата - най-често засегнати са по-големите породи, след тях се нареждат средните по големина кучета, но и за малките съществува риск.
Породи с най-висок риск от разболяване:
· Мопс
· Мастиф
· Ирландска хрътка
· Кокер шпаньол
· Шар Пей
· Булдог
· Боксер
· Басет
· "Джобен" бийгъл
Списъкът не е изчерпателен, освен това не всички екземпляри от „рисковата” порода се разболяват, дори да са предразположени. За повече информация разгледайте таблицата, озаглавена „Статистика на породите кучета, предразположени към тазобедрена дисплазия”.
Интересно е, че при породите Грейхаунд и Борзая много рядко се срещат случаи на тазобедрена дисплазия. Затова е трудно да се даде точна преценка къде рисковете са най-високи и къде минимални. Счита се, че дисплазията се наблюдава най-вече при чистокръвните породи кучета, въпреки че не са малко случаите на разболели се потомци на смесени и дребни породи. Обикновено когато се кръстосват две породи кучета, от които едната носи гени, предразполагащи към дисплазия, то новосъздадената също няма как да се получи да не е застрашена от заболяването.
Как се поставя диагноза тазобедрена дисплазия?
Ветеринарният лекар прави изследване на електролити, пълна кръвна картина, взема проби за
анализ на урината на кучето. Кръвните изследвания най-ясно показват дали има възпаление на ставите и в какъв стадий се намира болестта. Прави се също и преглед за установяване на физическите симптоми на заболяването. Ветеринарят трябва да бъде запознат в подробности с цялата история за здравето на кучето, проява на други симптоми, алергии, възможни инциденти и наранявания, които биха могли по някакъв начин да допринесат за отключването на симптомите на болестта. Информация за родителите на кучето също може да се окаже полезна, за да се установи има ли вероятност кучето да носи гени, предразполагащи го към дисплазия.
Рентгеновият тест също дава надеждна информация за състоянието на костите и ставните връзки. Може да се каже, че резултатите от него оказват решаващ ефект за поставяне на диагнозата.
Кои са рисковите фактори, допринасящи за развиване на тазобедрена дисплазия
Дисплазията се причинява от сублуксация на тезобедрената става. Това води до увреждане и разяждане на ставата, впоследствие на което се развива артрит, придружен със силни болки. Срещат се противоречиви мнения и теории за това кои са факторите, които обуславят заболяването. Най-общо те се делят на няколко вида: генетични, свързани със храненето и с активността на кучето.
Наследствени (генетични) фактори
Всички учени са единодушни, че тазобедрената дисплазия е заболяване, предавано по наследство. Когато единият родител има дисплазия, значи за неговите потомци има голям риск също да имат дисплазия. Когато няма преносители на "лоши" гени в потеклото на кучето, е много малко вероятно то да развие именно тази болест. Ако бъдат кръстосани две кучета, предразположени към дисплазия, вероятността тяхното потомство да развие това заболяване е много голяма, но потомците ще носят в кръвта си смесени гени, което означава, че след време е вероятно те да проявяват симптоми на заболяването. Някои обаче може изобщо да не развият болестта, но ще предадат "лошите" си гени на следващите поколения.
Фактори, свързани с храненето
Когато кучето се храни с висококалорична храна, в организма му се натрупва голям запас от калории, които оказват вреден ефект над кучета, предразположени по рождение към дисплазия. Натрупаните калории способстват за развитието на тазобедрена дисплазия. Прехранването на кучето го кара да пълнее, а наднорменото тегло прави животното податливо на много коварни заболявания. Качените излишни килограми стимулират дегенерирането на ставите, включително и тазобедрените. При кучетата, които носят гени, правещи ги податливи на дисплазия и имат тегло над средното, рискът във времето да проявяват симптоми на тазобедрена дисплазия и остеоартрит е много висок.
Другият фактор, който влияе на ставните връзки и може да доведе до аномалии в развитието им, е прекалено бързия растеж при малки кученца на възраст между 3 и 10 месеца. Съгласно научни наблюдения, учени са установили, че малки лабрадор ретривъри, хранени на произволен принцип в продължение на 3 години, израстват силно предразположени към тазобедрена дисплазия в сравнение със свои братчета и сестричета, които са хранени със същата храна, но с намалена като количество с 25%.
Когато дневното меню на кучетата съдържа по-малко или по-голямо от нормалното количество калций и други минерали, това също може да нанесе вреда на организма и да ускори процеса на дисплазия. За щастие съвременните кучешки храни спазват нужния хранителен баланс и съдържат белтъци, минерали, витамини и мастни киселини в правилното съотношение. Стопаните, които предпочитат да забъркват сами храната на кучето, трябва много да внимават, за да не нарушат хранителния баланс.
Фактори, свързани с активността
Понякога именно активността или по-скоро липсата на такава се оказва решаващият рисков фактор, допринасящ за развитието на болестта. Кучетата, които като малки проявяват свърхактивност, увеличават опасността да отключат симптомите на заболяването. Рискът от дисплазия остава много по-висок при кучетата с по-слаба и недостатъчно здрава и развита мускулна маса по краката. Ето защо редовната активност е толкова важна за здравето на кучетата. Физическото натоварване спомага за укрепване на мускулите на краката и така има голям шанс кучето никога да не проявява симптомите на тазобедрена дисплазия, дори да е генетично предразположено към нея. Умерените упражнения като тичане и плуване са чудесен начин за заздравяване на седалищните мускули. Да се има предвид, че дейности, които оказват повече натоварване на ставните връзки (като например играта на фризби) могат да бъдат противопоказни за някои кучета.
Лечение на тазобедрена дисплазия с лекарства
С напредъка на науката и технологиите, лечението на тазобедрената дисплазия и остеоартрит се е подобрило значително през годините. Медиците въведоха и признаха благоприятното действие на няколко нови лекарства. Тъй като дисплазията е болест, предавана по наследство, няма как на този етап науката да предложи подходящ лек, който да предпази животното, предотвратявайки отключването на симптомите на болестта. Хубавото е, че при правилни грижи на стопаните, включващи здравословна храна, физическо раздвижване и допълнителни антивъзпалителни и болкоуспокоителни средства, може сериозно да се противодейства на дегенерацията на ставите, но разхлабените ставни връзки и размествания в костната структура на бедрата не би могла да се възстанови напълно.
Най-важните направления, на които следва да се обърне внимание за да се помогне на кучето, са: следене и контрол над теглото, редовна физическа активност, осигуряване на топли и комфортни места за спане, масаж и физиотерапия.
При много кучета симптомите на тазобедрена дисплазия и остеоартрит се обострят когато времето навън се развали. Затова кучето трябва да се държи на сухо и топло място, където да се чувства уютно, далеч от влага и студ. Някои стопани осигуряват специални ортопедични легла за болното куче, което е също добра идея, която заслужава да се обмисли.
Масажът е много ефективен начин за успокояване на кучето и въздействане на болката. Съвет как точно да се прави масаж на кучето може да получите от ветеринар. Имайки предвид, че болното куче изпитва болка, масажът трябва да се прави много внимателно и нежно, с малки кръгообразни движения, които постепенно да облекчат вътрешното напрежение.
За да поддържат тегло в нормата, кучетата трябва да бъдат физически активни. Разходките и тичането са добър начин за раздвижване и спомагат да укрепване на мускулите на тялото и заздравяват ставните връзки, правейки ги по-устойчиви и стабилни. Разходки на каишка, плуване, обикновеното ходене и притичване от време на време са чудесен начин за раздвижване. На всяко куче обаче трябва да се прилага индивидуална програма за физическо натоварване. Тя се определя в зависимост от степента на развитие на остеоартрит и дисплазия.
Полезни хранителни добавки
Глюкозамин и хондроитин - това са две активни съставки, които имат доказан благоприятен ефект при проблеми със ставите и горещо се препоръчват за хора и животни, които страдат от дисплазия и артрит. Глюкозаминът е аминозахарид (комбинация от аминокиселини и захари), който се извлича от морски миди, черупки на ракообразни или от ферментирали зърнени култури. Има възстановяващо и подсилващо действие над организма. Хондроитинът повишава синтезът на гликозаминогликаните (линейни полизахариди) и потиска ензимите, които увреждат ставите. Тези продукти не са болкоуспокоителни, тяхната задача е да излекуват нанесената вреда на ставите. Трябва да минат поне 6 седмици докато започне да се проявява ефектът на тези съставки и състоянието на кучето да започне видимо да се подобрява. Повечето кучета трябва да продължават да ги пият до края на живота си.
Зеленоуста мида ( Perna canaliculus) - тя се среща по бреговете на Нова Зеландия и е ядлива. Добавят я в състава на повечето лекарства за ставни проблеми. Зеленоустата мида съдържа 61% протеини, 13% карбохидрати, 13% гликозаминогликани, 5% минерали , 5% липиди, 4% вода и глюкозамин.
Омега-3 мастни киселини - най-често се препоръчват за лечение на косопад, когато впоследствие на преживяна инфекция или при остеоартрит козината на кучето започне да пада.
Екстракти от авокадо и соя - в тях се съдържат ценни съставки, които спомагат за възстановяване, укрепване и защитаване на хрущяла. Освен това намаляват дискомфорта при кучета, страдащи от остеоартрит.
Дуралитин - патентован продукт, който се извлича от млякото на тревопасни крави. Неговият укрепващ и заздравяващ костите ефект е отдавна признат от медицината. Освен това съставките му действат противовъзпалително.
Метилсулфонилметан (МСМ) - той се води третата важна активна съставка наред с глюкозамина и хондроитина. Представлява естествено сярно съединение, съдържащо сяра и групи метил. Предписва се най-вече за артрит, мускулни и ставни болки. Неговото благотворно действие се изразява в потискане импулсите на болката по нервните влакна, противодейства на възпалението, стимулира притока на кръв, облекчава мускулните спазми и спомага за цялостното възстановяване на организма.
Противовъзпалителни лекарства за кучета
Като най-високо ефективни се считат: буферен аспирин, кортикостероиди, карпрофен, етодолак, деракоксиб, фирококсиб, тепоксалин, мелоксикам. Те не трябва да се дават на кучето на произволен принцип, а след задължителна консултация с ветеринар, който да определи дозата и напише рецепта.
Превенция на тазобедрена дисплазия
Първата и най-важна стъпка в битката с коварното заболяване е свързана с внимателния подбор на кучета за развъждане. Преди да пристъпят към поредния размножителен процес кучевъдите трябва да са сигурни, че кучетата, които ще се чифтосват имат здрави гени. Що се отнася до тазобедрената дисплазия - кучетата трябва да бъдат предварително тествани и удостоверени със сертификат, че имат напълно здрави седалищни мускули и ставите им също са в добро състояние. Разбира се събирането на две кучета, за които няма съмнения, че са носители на гени на дисплазия, не е гаранция, че потомците им и следващите след тях поколения, няма да проявяват симптоми, но остава утехата, че рискът за тях ще бъде минимален.
Настоящата информация няма за цел да замести клиничния преглед или съвет от ветеринар. Тя не е основание за диагноза. Ако разпознаете някои от описаните симптоми или забележите необичайно поведение при кучето, задължително се консултирайте с ветеринар.
Източници:
Kapatkin, S; Mayhew, D; Smith, K. Canine hip dysplasia: Evidence-based treatment. Compendium of Continuing Education for Practicing Veterinarians. August 2002
Mclaughlin, Ronald M; Roush, James K. Symposium on Alternative and Future Treatment Modalities for Osteoarthritis. Veterinary Medicine, 2002
Montgomery. Canine Hip Dysplasia. Compendium, 1998.
Tomlinson. Symposium on Canine Hip Dysplasia. Veterinary Medicine, 1996.
Canine Hip Dysplasia, Roberto E. Novo, University of Minnesota
Diagnosis and Genetics of Hip Dysplasia, Baker Institute for Animal Health, College of Veterinary Medicine, Cornell University
Hip Dysplasia and Arthritis in Dogs - Dr. Paula Bumpers, Dr. Jennifer Heim, Canyon View Animal Hospital
Hip Dysplasia in Dogs, VetCare Tauranga Ltd, 2007
HIP DYSPLASIA, American Animal Hospital Association, 2008
Orthopedic Foundation for Animals - www.offa.org
