Неаполитански мастиф / Mastino Napoletano (197) (Neapolitan Mastiff)
Други наименования: Мастино Неаполетано
Порода от Втора група - Секция 2 - Молосоидни породи
Произход, качества и предназначение на породата
Историята на породата кучета неаполитански мастиф започва да се пише много отдавна, близо 3000 
години пр. н.е. , някъде около началото на Бронзовата ера. Породата, в днешния си вид, се развива в областта Неапол, Италия. Когато римляните превземат Гърция, те получават достъп до развиваните там молосоидни кучета (смес между гигантски местни и египетски породи, започната с походите на Александър Велики ). По-късно, със завоюването на Британия, породата се обогатила с дори още по-големите мастифи, с които се сблъскала римската армия. От тези комбинации започнало развитието на Неаполитанския мастиф като бойно куче и пазач.
Неаполитанските мастифи се определят като много любящи и лоялни пухкави гиганти. Те са чудесен пример за кучета пазачи, тъй като умеят да въздействат подобаващо на непознати с неясни намерения. Освен като кучета пазачи мастифите са надеждни в битки. Те са здрави, стабилни и следват неотлъчно основната си цел - да служат вярно на господарите си. За да защитят тези, на които държат, са готови да се впуснат в най-опасния бой. Изключвайки това, в природата им не е заложено да са заплашителни и агресивни без адекватна причина.
Неаполитанският мастиф има гъста пухкава козина, която се скубе и изисква ежеседмично разресване. Това трябва да става много внимателно, за да не се наранят или раздразнят гънките по кожата му.
Средната продължителност на живота на тези кучета е между 8 и 10 години.
Неаполитанският мастиф има дълбок глас и може да си докара много зловещ вид, което го прави ефективно оръжие срещу престъпници.
Кучетата се характеризират като тромави и техните стопани трудно успяват да ги контролират докато се разхождат по улици или качват стълби.
Мастифът е отличен пазител на дома. Не проявява агресия безпричинно, но се отнася особено подозрително и дори враждебно към непознати. Стопаните му трябва да го социализират от малък докато лесно се учи за да бъдат избегнати излишни пререкания и проблеми с хора и животни в бъдеще.
Тези кучета са податливи на мързел. Трябва често да се разхождат и раздвижват, в противен случай могат да станат твърде дебели, което би довело до здравословни проблеми и заболявания, които могат значително да съкратят живота им.
Не се препоръчва страхливи хора или начинаещи собственици на кучета да отглеждат неаполитански мастиф. Породата има нужда от да бъде възпитавана от уверен стопанин, който е последователен в принципите си и действията си и освен грижи, е способен и на обич и привързаност. Мастифите са твърдоглави и своенравни и веднага биха усетили когато човекът насреща им е плах и боязлив.
Има няколко не особени приятни черти, характерни за тази порода: прекалено отделяне на склюнка, издаване на хриптящи звуци, грухтене, отделяне на газове.
Неаполитанският мастиф обожава да бъде навън, но повече от всичко обича да прекарва време със семейството си. Затова трябва да живее в дома при стопаните си, а не да се оставя сам на двора.
Много е важно малките кученца да бъдат активни до достигане на физическа зрялост - да играят, скачат, изкачват стълби. Това е полезно за развитието на опорно-двигателния им апарат - кости, стави, мускули и сухожилия.
Когато им е скучно мастифите могат да проявяват разрушително поведение, затова трябва често да са в движение, да общуват и да бъдат тренирани с цел укрепване на здравето.
Външен вид
Височина: мъжки - от 65 до 75 см., женски - от 60 до 70 см.
Тегло: от 74 до 90 кг.
Тяло: голямо и с добре развита мускулатура
Шия: масивна
Глава: с големи размери, не отговарящи на размера на тялото; покрита е с бръчки, има квадратна муцуна
Очи: в кафяво или в цвят амбър
Носна гъба: голяма
Уши: висящи, понякога се купират
Опашка: висяща надолу или се завива над гърба на кучето
Козина: къса, гъста
Окраска: синя, шоколадова, черна
Характер и поведение
Мастифите обединяват всички нужни качества за надеждно куче пазач. Те са силни, масивни, внушават респект. Винаги са будни и нащрек, дори когато изглеждат все едно са се унесли в сън и си почиват. Ако стопаните им не са си у дома, гарантирано е, че никой друг няма да може да припари до жилището докато те не се върнат.
Мастифите не проявяват агресия към хората, които са им представени от стопаните. Е, не биха искали да играят с тях, но в никакъв случай не биха ги нападнали.
Способни са на дълбока привързаност към близките си като в същото време имат силна воля и ясно изразена индивидуалност. Възпитанието на тези кучето трябва да започне от рано, а възпитателят трябва да бъде човек с твърд характер, принципен и с лидерски умения, който в същото време трябва да възпитава с положителни методи, в които да преобладават похвали и награди във форма на лакомства.
Отглеждане
Подобно на всички малки животинки и малките кученца от тази порода са изключително енергични и игриви, а когато навлязат в по-зряла възраст започват да предпочитат спокойствието и излежаването у дома или в двора на къщата. Възпитаният неаполитанският мастиф се държи много зряло когато се намира в домашна среда, въпреки това тези кучета не са предназначени за гледане в малък апартамент от рода на гарсониерите, защото имат нужда от повече пространство. Освен това са способни да нанесат сериозни поражения на мебелите в опита си да намерят подходящо място за излягане.
Неаполитанският мастиф е великолепна порода куче. Идеален е за семейства, които могат да му осигурят просторно място за живеене, където да бъде заобиколен от обич и грижи, които да го мотивират да пази тези, на които държи. Неаполитанският матиф е идеалното куче, което ще пази близките и дома с цената на живота си.
Неаполитанският мастиф е добре да се гледа в къща с двор, който задължително има ограждения. Така кучето ще знае докъде се простират границите на дома му, което е много полезно за ролята му на пазач.
Мастифите не се нуждаят от чести разходки и движение. Разбира се, не е добре и да се залежават, но след като са в зряла възраст движенията трябва да са по-ограничени, в противен случай костите и ставите им няма да издържат на голямото физическо натоварване.
Не е добре често се налага на кучето да качва или слиза по стълби. Неаполитанският мастиф е тромаво и тежко животно и лесно може да падне и да се удари. По възможност стопанина да го пренася през стълбите доколкото му позволява физическата сила.
Стопаните трябва да избягват грубите игри и борбите, защото по този начин когато кучето порасне и стане възсилно, ще се научи, че не е лошо да проявява грубост и сила, възприемайки всичко на игра. Така ще стане опасно.
Мастифите не си падат по тичането. Най-много обичат да се излегнат на пода или на мекия диван. При възрастните кучета ежедневните разходки трябва да бъдат кратки и в умерен ход. Те са чувствителни към топлото и влажно време, затова е добре да се разхождат рано сутрин и вечер, когато времето става прохладно. През останалата част от деня животното трябва да си почива на хладно място с неограничен достъп до прясна вода.
Ако в къщата има басейн или спа помещение, кучето трябва да се държи далеч от тях. Падне ли в басейна, мастифът не може да плува, освен това е тежък и няма да успее да си задържи главата над водата и ще се удави.
Възпитаването на мастифа трябва да започне с влизането му в новия дом. От значение е кучето да се социализира. За целта трябва да се намира сред други кучета и хора и ще се научи на маниери и добро поведение. Ненавреме социализираните мастифи израстват склонни към агресия.
Полезно е кучето да се разхожда из паркове, външни пазари и места, където да се научи да среща хора и да свиква с нови преживявания, звуци и образи.
Възпитаващият трябва да мисли за кучето в бъдеще време, тоест да го учи да изгражда навиците, които ще са полезни когато порасне голямо.
Неаполитанските мастифи са своеволни животни. Затова възпитателят им трябва да бъде строг, но да не забравя че те се нуждаят както от правилна тренировка, така и от обич и търпение. Добре възпитаните мастифи са прекрасни кучета - лоялни и любящи другари, които биха пожертвали живота си за да спасят своя стопанин.
Здравословни проблеми и продължителност на живота
Неаполитанския мастиф се отличава с добро здраве, но като повечето породи кучета и той не е застрахован от някои коварни заболявания, най-често срещаните от които са:
· Дисплазия на тазобедрената става - Генетично заболяване, при което бедрената кост не се свързва правилно със сухожилията на таза. В растежа на кучето тазобедрената става не се формира по правилния начин и в резултат ставните повърхности на тазобедрените кости губят връзка една с друга. При някои кучета се проявяват признаци като куцота, "заешки подскоци", схванатост, клатене при ходене, нежелание за движение. Ако кучето е възрастно, може да развие и артрит. За да се направи диагноза се прави изследване с рентгенови лъчи. Кучетата, които страдат от това заболяване, не трябва да се възпроизвеждат, защото ще го предадат на потомството си. Дисплазията може да се влоши когато кучето се намира в неблагоприятна среда на живот - храни се с висококалорични храни, получава чести наранявания заради скачане или падане от стръмни места.
· Дисплазия на лакътната става - Генетично заболяване често срещано при големите породи кучета. Стига се до състояние, в което лакътните кости се развиват нееднакво в процеса на растеж. Това причинява отпуснатост на ставите, в следствие на което се стига до болезнена куцота и липса на способност за движение.
· Кардиомиопатия - Състояние, в което се изпада когато сърдечните мускули отслабват и стават неспособни да работят нормално. Кучетата, страдащи от такова заболяване имат анормален сърдечен ритъм и проявяват признаци на сърдечна недостатъчност - отпадналост, загуба на апетит, загуба на тегло, депресия, припадъци, затруднено дишане, мека кашлица и увеличен корем. Няма лек срещу това заболяване, но почивката, добрата храна и лекарства могат да облекчат състоянието за известно време.
· Заболяване на клепачите или т.нар. „черешово око” - Състояние. в което се наблюдава изпадане на жлезата на третия клепач (т.нар. мигаща мембрана). Този проблем може да бъде отстранен по хирургичен път.
· Сцепване на небцето - Небцето има роля на покрив на устата и отделя носовите от устната кухина. Състои се от две части - твърда и мека. Може да се появи като самостоятелна аномалия или като последица или част от други заболявания. При това заболяване се засягат твърдата и меката част на небцето, което може да доведе до увреждане на горната устна и ноздрите. Единственото лечение е операция, с която се затваря отворилата се дупка.
· Демодикоза - Паразитно заболяване, което се причинява от крастният кърлеж Demodex canis . Всички кучета са приносители на този кърлеж. Майката го предава на малките си още през първите дни след раждането им. Паразитът не може да бъде пренесен от хора или други кучета. Паразитът демодекс живее в космените феликули и мастните жлези и обикновено не създава проблеми. Ако неаполитанският мастиф е отпаднал и имунната му система отслабва, това може да е сигнал, че той развива демодексова краста, наричана още демодикоза. Тя се индикира с появата на червени петна, люспи по кожата, загуба на козина по главата, около врата и предните крака. Понеже се води вродено кучешко заболяване, в някои случаи отшумява от само себе си, но е препоръчително кучето да се прегледа от ветеринар, който може да назначи лечение с инжекции. Ако заболяването е в напреднал стадий се появяват крастави петна, оредяване на козина и кожни инфекции по цялото тяло. Американската академия по ветеринарна дерматология съветва кучетата, страдали от демодикоза, да бъдат стерилизирани, защото това заболяване се предава по генетичен път.
Хранене
Препоръчвана дневна доза храна: от 4 до 6 и повече купи с висококачествена кучешка храна.
Всяко куче изисква индивидуален режим на хранене. Това зависи от размерите, възрастта, телосложението, метаболизма и нивото на активност на кучето. По-активните кучета имат нужда от повече храна в сравнение с тези, които прекарват по-голямата част от времето си излегнати на дивана.
Качеството на кучешката храна е също от значение. Колкото по-питателна храна се дава, толкова по-голям е шансът кучето да расте здраво.
Грижете се добре за кучето. Пълнете купата с храна поне два пъти дневно, не оставяйте повече храна, която да стигне за целия ден, защото тя изсъхва и полезността ѝ намалява.
Следете теглото на кучето дали се намира в нормата. Как може да разберете дали кучето дебелее: сложете ръце на гърба му и ги плъзнете по гръбначния стълб. Трябва да може да усетите ребрата му без да се налага да натискате. Ако не ги усетите, значи кучето трябва да се подложи на лека диета и малко повече физическа активност.
Хигиенни грижи
Срещат се представители на породата с тъмно сива, кафява, черна, махагонова и жълтокафеникава козина. Мастифите се скубят не повече от нормалното. Важно е ежеседмично да се решат с четка с твърд косъм или ръкавица със специално покритие, което привлича косми. Тази практика помага да се обират мъртвите косми и да се поддържа чисто и красиво кожухчето на домашния приятел. Ако има нечистотии по козината, то тя може да се мине с влажна кърпа.
Важно е редовно да се мият зъбите на кучето - минимум два или три пъти седмично. Най-добрият случай е да се мият всеки ден. Ноктите трябва да се режат веднъж или два пъти месечно, а ако растат бързо, може и по-често. Щом се чува кучето да трака с нокти по пода, значи е време да се подрежат.
Хигиенните практики не трябва да бъдат неприятно преживяване за кучето, затова то трябва да свикне от малко на тях.
Общуване с деца и други домашни животни
Неаполитанския мастиф е чудесно семейно куче, но е прекалено тромав и голям за неуморни игри с малки деца. Той се разбира отлично с деца, макар че не се препоръчва да се взема в семейство с твърде малки на възраст отроци, защото той е тежък и тромав и без да иска може да смаже някое от тях. Децата трябва да знаят, че не бива да тичат и крещят в присъствието на кучето, защото шумът и движението ще го развълнуват и възбудят да играе, а тази игра може да загрубее. Някои мастифи нападат чужди деца в опита си да предпазят "своите".
Стопанинът винаги трябва да е наблизо и кучето да знае кой командва.
Мастифът е враждебно настроен към непознати кучета, но може да се гледа заедно с кучета както и с други породи животни (включително котки), стига да свикне с тях от малък.
Цена
700лв - 1000лв от местни кучила в България (няма официален регистриран развъдник за Неаполитански мастиф в България)
1500$ - 3500$ от официален развъдник
Полезни връзки
