Немско овчарско куче (Немска овчарка) / Deutscher Schäferhund (166) (German Shepherd Dog)
Порода от Първа група - секция 1 - Овчарски кучета
Произход, качества и предназначение на породата
Немската овчарка, позната и като Елзаска във Великобритания и някои части на Европа, е сред десетте най-популярни породи в света. Родината на тази много известна по цял свят порода кучета е Германия, както се подразбира още от името й. Създадена е в началото на 20 в. от селекционера
Макс фон Щефаниц. В продължение на близо 40 години той селектирал Немската овчарка от местните породи овчарски кучета в Германия и я развил до съвременният й вид.
Немските овчарки са интелигентни, изключително смели и бързо адаптиращи се кучета. Отличават се като много добри полицейски, военни и фермерски кучета. Интересен факт около породата - немската овчарка Рин Тин Тин е първото куче, което се превръща в кинозвезда, снимала се в 26 филма.
Немската овчарка може да носи някои от най-добрите кучешки черти, но породата не е за всеки. Първоначално развъдено да пазо стада по цял ден, кучето е много енергично и се нуждае от постоянна активност и упражнения. Без тях, то е склонно да изразява отегчението и раздразнението си по начини, които не бихте харесали, като лаене и дъвчене на всичко, което достигне.
Породата има сдържан и подозрителен характер - чудесни черти за куче пазач, но в семейна обстановка не карат гостите да се чувстват добре дошли. Но ако срещате любимеца си с разнообразни ситуации и хора още от най-ранна възраст, той може да се научи да приема новите хора и обстоятелства спокойно.
Ако купувате кученце ще получите различна Немска овчарка в зависимост от това дали го взимате от немски или американски развъдник. В общи линии американските развъдници се стремят да произведат изложбени кучета и работят повече за характерния им външен вид, докато немските развъдници се фокусират върху работните им качества.
Почитатели на развъдените в САЩ немски овчарки ги намират за по-спокойни от германските им роднини, но критиците им посочват, че породата губи от своите работни качества и е предразположена към редица проблеми с поведението като тревожност при раздяла.
Немските развъдници от друга страна развиват Немската овчарка за работните й умения и традиционния й външен вид. Преди едно куче да бъде допуснато до развъждане в Германия, то трябва да премине редица тестове, за да докаже че отговаря на физическите и психически качества, които са включени в стандарта на породата. Тези кучета обикновено имат по-енергичен характер.
Външен вид
Височина: мъжки - от 60 до 65 см., женски - от 55 до 60 см.
Тегло: от 35 до 40 кг.
Тяло: с добре развита мускулатура и добри пропорции
Шия: мускулеста
Глава: муцуната е леко издължена
Очи: с бадемовидна форма
Уши: прави
Челюсти и зъби: с много силна захапка
Опашка: покрита с по-дълга козина
Козина: права, гъста и груба, като се среща в най-различни дължини
Окраска: черна с жълто-кафяво, сива, светложълта, сива с бели шарки, светлосива, бяла, черна, черна с бели косми по гърдите
Характер и поведение
Характерът на Немската овчарка е сдържан, но обикновено не е агресивен. Те са резервирани кучета и не създават приятелства бързо, но когато го направят са изключително лоялни. Немските 
овчарки са сговорчиви и отзивчиви със семейството си, но когато усетят заплаха могат да се покажат като силни защитници, което ги прави отлични кучета пазачи.
Това високо интелигентно и лесно за обучение куче се чувства отлично когато има задача за изпълнение - каквато и да е. Немската овчарка може да бъде обучена да изпълнява почти всичко - от известяване на глух човек, че звънецът на врата звъни, до откриване на жертви на лавина.
Това с което кучето не се справя добре е да стои само за дълги периоди от време. Без компанията от която се нуждае, както и от упражненията и предизвикателствата за ума му, то се отегчава и изнервя.
Както всяко куче, Немската овчарка се нуждае от ранна социализация. Тя трябва да бъде излагана на много различни хора, гледки, звуци и преживявания още от най-ранна възраст. Това ще помогне кучето да израсне с балансиран и спокоен характер.
Отглеждане
Представителите на породата могат да се отглеждат в апартамент, но се нуждаят от ежедневни и дълги разходки, а също така и от редовни и разнообразни упражнения. Немската овчарка не е порода за вас ако често или за дълги периоди отсъствате от дома. Ако се оставят затворени и не им се осигурява нужното движение, е възможно да станат деструктивни, например да съсипят мебелите, да разкопават саксиите с цветя, могат да създадат наистина неприятни поразии.
Немската овчарка е активно и интелигнетно куче. Тя трябва постоянно да бъде заета с обучение, игра или работа. Ежедневните упражнения, както физически така и психически, са задължителни.
Немската овчарка е сдържана и подозрителна към непознати. За да отгледате социализирано куче с добро поведение е необходимо още от кутре да я излагате на разнообразни контакти с хора, места и изживявания. Обучението в подчинение е важно, за да привикнете домашния си любимец с други хора и кучета и да го научите на основни кучешки маниери.
Немските овчарки се скубят наистина много. Трябва да я изресвате по няколко пъти седмично и да си купите хубава прахосмукачка. Ще ви е необходима.
Немската овчарка обича да дъвче и мощните й челюсти могат да раздробят повечето материали. Ако изберат грешен предмет, който да гризат, могат увредят зъбите си или да погълнат парчета, които да ги задавят. Предпазете кучето и вещите си като му осигурите безопасни играчки и кокали за дъвчене, за да може да се забавлява в моментите когато не можете да му обръщате внимание.
Немската овчарка има репутация на отлично куче пазач. И тя наистина е, но никога не бива да бъде връзвана на верига, за да пази нещо. Всъщност никое куче не бива да бъде връзвано, тъй като това го прави раздразнително и агресивно. Немската овчарка е най-щастлива ако живее вътре със семейството, но и да има достъп до голям, ограден двор в който да изразходва енергията си.
Здравословни проблеми и продължителност на живота
Немските овчарки са предразположени към алергии по кожата, дисплазия на тазобедрената става и затруднено храносмилане, а средната продължителност на живота им е около 13 години.
