Доберман / Dobermann (143)
Други наименования: Доберман пинчер
Порода от Втора група - секция 1 - Пинчери
Произход, качества и предназначение на породата
Тази порода възниква през втората половина на 19 век в Германия. Нейното име в превод от немски език означава „който хапе“. Породата носи името на своя създател Луис Доберман, който бил събирач на данъци. Доберманът е изключително смело, интелигентно, чистоплътно, бдително и много самоуверено куче с много остър слух. В миналото са го използвали в армията и като куче пазач, но може да бъде и чудесен домашен компаньон.
Външен вид
Височина: мъжки - от 66 до 71 см., женски - от 61 до 66 см.
Тегло: от 30 до 40 кг.
Тяло: със средни размери, силно, елегантно, с добре развита мускулатура, с къс и здрав гръб, с прибран корем
Шия: средно дълга
Глава: издължена, с клиновидна форма
Очи: средно големи, тъмни, в овална форма
Носна гъба: черна
Уши: прави, с V-образна форма и прегънати или остро купирани
Челюсти и зъби: има силна захапка
Опашка: често се купира, като това се прави на третия прешлен и за предпочитане в по-ранна възраст, високо поставена е
Крайници: мускулести, предните са прави, а задните по-мускулести, с ясно изразени ставни ъгли, с малки и овални лапи
Козина: къса, гъста, лъскава, твърда, прилепнала по тялото
Окраска: черна, червена, синя или бежова с жълто-кафяви шарки
Характер и поведение
Тези кучета са приятни компаньони, любвеобилни са, предани, енергични и забавни. Силно се привързват към стопаните си, но най-вече към един човек от семейството и обичат да бъдат неотлъчно до него във всичко. Отнасят се добре и се привързват към по-големите, внимателни и възпитани деца, но компанията на другите домашни любимци не би им се харесала. Към непознатите са подозрителни и агресивни, заради силно развитите им защитнически инстинкти, а усетят ли голяма заплаха няма да се поколебаят да използват зъбите си.
Отглеждане
Доберманите могат да се отглеждат в апартаменти и дори биха се чувствали добре в градска обстановка. Нуждаят се от редовни и продължителни разходки, а най-подходящите за тях стопани биха били активни семейства или спортни натури, но може спокойно да се отглежда и от възрастни хора. Желателно е обаче това да са хора с опит в отглеждането на кучета. Породата се поддава лесно на обучение и ще се радва искрено на вниманието, което му отделят. Козината им се поддържа лесно, нуждае се само от сресване от време на време. Доберманите се нуждаят от добра хигиена на зъбите, за да не ги изгубят твърде рано. Много са чувствителни към студеното време и не е желателно да се оставят дълго на студа.
Здравословни проблеми и продължителност на живота
Доберманите са предразположени към проблеми със сърцето и дисплазия на тазобедрената става, а средната продължителност на живота им е около 13 години.