Те са толкова красиви и имат забележително пухкава и гъста козина. Някой би помислил, че са творения на зимата - "снежни" кучета. Суровите полярни условия са среда, в която те най-добре умеят да оцеляват. „Снежните” кучешки породи са един от най-рано развъжданите. Когато са възпитани правилно, те се превръщат в сериозна опора на човека и неговата дейност.
Колко породи „снежни” кучета познавате? Запознайте се с най-известните от тях.
Самоед
Тези кучета за родени в Сибир. Руското им име е „Самоедская собака”. Имат снежнобяло гъсто кожухче, което ги топли през студените зимни дни и нощи. Породата носи името на древно племе, което започва развъждането на тези кучета. Легендата гласи, че племето на самоедите и техните кучета са били изтласкани на север от други племена и така постепенно са достигнали до най-крайните части на света, където са земи на вечен сняг и лед. Кучетата самоед са доказали многократно, че студът не ги плаши. Днес тази порода е търсена за участие в експедиции към полярните области Арктика и Антарктика именно заради издръжливостта си на студ и тежки зимни условия.
Канадско ескимоско куче
Това е най-старата и най-рядко срещана чистокръвна порода домашно куче в полярната част на Северна Америка. В миналото такива кучета са били използвани като основно средство за придвижване на индианците инуити в Арктика, понеже са енергични и издържат на ниски температури. В периода 1950-1970 г. кралската планинска полиция на Канада организира масово избиване на канадски ескимоски кучета. Истинските мотиви за тази жестокост до днес остават неясни. Според древните инуити полицията е искала да унищожи кучетата използвани за впряг, за да изтласка индианците далеч от своите земи.
Санбернар
Ако се каните да участване в дълга снежна експедиция, вземете със себе си куче от породата Сан Бернард, което да ви пази, защото никога не се знае пред какви препятствия и лавини може да ви изправи студения зимен климат. Някъде през 1750 г. монасите от манастира "Великият Свети Бернард" в Швейцария започват да развъждат големи кучета с дебела козина, които са имали много добре развити способности да откриват хора, изгубили се из дебрите на снежните Алпи. Най-големият герой, представител на породата, се казва Бари. За периода 1800 - 1812 г. Бари успява да открие и спаси над 40 души, които са били тръгнали на пътешествие из Швейцарските Алпи и за малко не са загинали.
Сибирско и Аляско хъски
Хъскитата произхождат от районите на Североизточен Сибир. Тези кучета са много атрактивни на външен вид, освен това са енергични, пъргави и издръжливи. Това е защото носят гените на своите предшественици, които са оцелявали в студената и много сурова сибирска полярна среда. Древното племе чукчи, населявало Североизточна Азия се явяват създатели на тази красива порода. Те започват да развъждат хъскита с идеята да ги впрягат в шейни, с които да пътуват на далечни разстояния. По-късно сибирското хъски (на руски се нарича „сибирский хаски„) добива широка популярност и в останалите точки на света. По време на златната треска представители на породата са пренесени в Аляска. А когато те се смесва с тамошната дива природа, се ражда нова интересна разновидност - Аляско хъски. Виден представител на тази порода е кучето Балто, което е емблематичен исторически образ. През 1925 г. Балто извършва смел подвиг като доставя серум, който помага на хората от град Ноум да се преборят с епидемията от дифтерит, която е властвала по това време. По-късно породата става много търсена в САЩ и Канада.
Бернска Овчарка Зененхунд
Среща се и с името Бернско пастирско куче. Естествената му среда са планинските райони на Швейцарските Алпи около град Берн. Бернските овчарки са били развъждани още от древността, за да помагат на пастирите и фермерите в бутането на каруците, с които са разнасяли стоки и най-вече храна. Кучетата са изпълнявали и роля на пазачи на добитъка. Смята се, че бернските овчарки за потомци на кучетата от вида мастиф, които древните римляни внасят в Швейцария преди повече от 2000 години.
Чау-чау
Наричат ги Songshi Quan, което в превод означава „пухкаво лъвоподобно куче”. Те приличат на големи плюшени мечета, но в действителност са нещо много повече от обикновено домашно куче, което всеки иска да задуши в прегръдките си. Родината на Чау-чау е Китай и по-конкретно северните планински части. Представителите на тази порода се отличават като изключително умели ловци, добри пастирски кучета, защитаващи стадата с добитък и верни пазачи на дома.
Гренлансдко куче
Породата гренлансдко куче е подобна на канадското ескимоско куче с тази разлика, че е малко по-тежка, по-ниска и с издължено телосложение. Природата е дарила тези кучета с много дебело кожухче, което ги пази при рекордно ниски температури от -45 до -55 градуса. Гренландските кучета са склонни да се привързват силно към стопанина си. Имат ясно изразена индивидуалност. Макар да се определят като сдържани и дистанцирани, много добре се справят с групови задачи. Те са добри, верни кучета, приятелски настроени към хората и носят типичен за скандинавците темперамент.
Аляски маламут
Още една достойна за възхищение порода кучета. Те са сходни с повечето полярни породи като аляското хъски, гренландско куче, канадското ескимоско куче и самоед. Аляският маламут са домашни кучета, които са били използвани за впряг в шейни в Аляска. Те са силни и умеят да побеждават в битки. Отличават се с голяма издръжливост в тежки зимни условия. Името им се свързва с племето ескимоси, наречени маламути, които са населявали земите около Чукотско море. Това е най-древната и най-широко разпространена порода кучета за впряг в шейни, движени през полярните местности. Заедно с аляското хъски, аляският маламут е втората най-търсена порода за участие в състезанието с шейни „Iditarod”, което се провежда ежегодно в Аляска.
Снежнобелите представители на породата са силни, енергични и много смели. Историята за техния произход започва да ес пише много отдавна. Първоначално са били развъждани за кучета пазачи в планинските райони на френските и испанските Пиринеи. Тези кучета за пазели стадата от вълци и други хищници, а гъстата им козина успява да ги предпази от студа, характерен за планинските местности.
