Гана е позната още от миналото като кучешката чума. За разлика от човешкия вирус обаче, днес, кучешката гана все още не е напълно преодоляна, а се смята за едно от най-страшните кучешки заболявания. Нещо повече – въпреки ваксините срещу гана, които в днешно време са не просто задължителни за домашния любимец, но и са се превърнали в рутина, болестта често остава неизличима и то най-вече, когато не е своевременно овладяна.
Гана, или така наречената Болест на Каре, представлява инфекциозно, вирусно заболяване. То може да засегне всякаква порода куче. Най-тежко, гана се понася от следните породи: санбернар, лайка, кавказка и южноруска овчарка. От друга страна, според статистиката, колито, догът, шпаньолът и болонката оздравяват в 39% от случаите. При навременно и ефективно лечение добри резултати се наблюдават и при източноевропейска овчарка, доберман, пинчер, пудел и при уличнате кучета. Тук оздравелите са 53% от всички официално регистрирани случаи. Особено податливи са по-малките кученца и най-вече тези на възраст от 2 месеца до 1 година. Трябва да се отбележи обаче, че все още бозаещите и отбитите до 15 дни малки кученца придобиват имунитет, изграден от приемането на майчината кърма и е почти невъзможно да се заразят. Няма гаранция обаче, че куче на далеч по-висока възраст не може да се зарази с гана. Напротив, съществуват десетки регистрирани случаи, при които куче на над 3-годишна възраст е било спохождано от страшните симптоми на гана. Всъщност, човешкият организъм също може да бъде засегнат от гана. Тази силно заразна болест обаче го прави единствено преносител. Болестта се предава от болното животно на здравото чрез излагане на вируса във въздуха и в капчици заразен материал (най-вече от дихателните секрети). Най-застрашени са кучетата с намален имунитет, с наскоро преживян стрес, както и със слаб организъм, който вече е боледувал и то наскоро (или пък с усложнения).
Що се касае до тежките симптоми, те се наблюдават единствено при кучето и то след преминаването на инкубационния период. Той протича от няколко дни до около 2 месеца, а самата болест гана се развива от 1 до 2 седмици след инкубационния период. Симптомите на гана зависят от протичането на болестта. То може да бъде остро и свръхостро. Свръхострото протичане на гана няма почти никакви специални симптоми, защото при него кучето умира почти веднага след инкубационния период – т.е. за около 2-3 дни. При острото протичане на гана симптомите се делят според трите си форми, които пък зависят от нарушенията на отделните кучешки органи – стомашно-чревна форма, белодробна и нервна. Добре е да сте наясно, че почти никога тези три форми не се проявяват отделно, а стомашно-чревната е първият индикатор за факта, че кучето ви е заразено от гана. Първите симптоми на гана при кучето са отмятане на главата назад-напред, насълзяване на очите, малки пъпки под козината и поява на гной около ноздрите. Наблюдава се силен спад на апетита, висока температура, достигаща до 41 градуса, отпадналост, гадене и невъзможност за приемане на каквито и да е хранителни вещества от организма – често дори и на вода. Други признаци на ганата в началния й стадий е диария, силно повръщане, което пък води до брутално обезводняване, възпаления на гърлото, затруднено дишане и други. В по-напредналата си фаза ганата предизвиква у кучето и силна хрема, осезаема кашлица, която често стопаните оприличават на кашлицата на стар пушач. В най-късната си фаза ганата предизвиква конюктивит, кожни обриви, нервни спазми, депресия и развиване на сериозни усложнения. Най-често – на 40-тия ден, те приключват със смърт на кучето, а ако то все пак успява да се излекува от вируса, остават непобедими и непреодолими остатъчни трайни усложнения като глухота, слепота, парези и дори накуцване с някои от засегнатите крайници.
За да предпазите своето куче от гана, най-важното е да го ваксинирате. Не оставайте със заблудата, че една-единствена ваксина е достатъчна, за да предпазите домашния си любимец и пазач – това дори не важи само за гана, а за всякакви други подобни вирусни болести. Медиците съветват ваксниране на кучето поне през три години (а най-добре през една), като двойно повече трябва да са редовните визити при специализиран ветеринар. Освен това, при първото съмнение за гана у домашния ви любимец, лечението трябва да започне моментално. Посетете местния ветеринар, дори да сте сигурни, че последната ваксина е била правена съвсем скоро. Нещо повече – заразено куче от гана разпространява изключително бързо заболяването, така че контактът с инфектирани е сигурна причина за любимеца ви да се зарази от гана също. Ганата се причинява от изключително силен вирус или патогенен агент, който представлява един микроорганизъм от семейството на така наречените парамиксовириди – производно на вируса, причинител на морбили (дребна шарка) при хората. По-голяма част от ветеринарите у нас, а и по целия свят, твърдят, че все още не съществува сигурно лекарство или терапевтичен метод за справяне с гана изцяло. Все пак, не са малко случаите, в които при навременна намеса на специалист, кучетата са оздравявали. Необходим е продължителен курс със специални лекарства – най-вече имуностимулатори и антибиотици. Като цяло, основната цел на ветеринаря при гана е максимално да укрепи организма на кучето – в това число, да повдигне апетита му, за да придобие повече сила и енергия, да излекува вътрешните възпаления и външни раздразнения, отоци и екземи. През първата фаза на заболяването, най-често, се инжектират албуминови препарати. Сред тях ветеринарите предимно се спират на гама глуболин и серум от конска кръв. Освен силни антибиотици, се предписват и сулфамиди,като при по-тежки симптоми се инжектират и чести дози уротропин. За лечението крайно необходими са и калциевите препарати.
