Кучето, което довежда спасителен отряд до мястото, където е катастрофирал стопанина му
41-годишният Грегъри Травърс кара по Стейт Роуд 84 когато изгубва контрол над управлението на колата си и попада в тежък пътен инцидент. Кучето Саймън, порода немска овчарка, пътува заедно с Травърс. То успява да излезе от колата и тръгва да търси помощ. Когато вижда спасителния екип, дошъл по подаден сигнал, Саймън веднага им привлича вниманието и ги довежда до мястото където е катастрофиралата кола. Спасителите са единодушни, че без помощта на кучето много трудно са щели да намерят колата. За нещастие екипът не е могъл да спаси Грегъри Травърс, той е бил загинал на място.
Кучето-водач, което се връща за своя стопанин, заклещен в Световния търговски център
На 11 септември 2001 г. Омар Едуардо Ривера - сляп компютърен техник - изпълнява задълженията си на 71-вия етаж на Световния търговски център. Компания му прави неговото куче-водач Дорадо, порода лабрадор ретривър. Когато самолетът удря сградата Ривера си дава сметка, че няма да успее навреме да се евакуира, но за кучето му има шанс да се спаси. Затова той тръгва заедно с кучето и когато се смесва с навалицата по стълбището, отключва каишката и дава заповед на кучето да бяга. Масата хора, бягащи да се спасят, понася Дорадо надолу по стълбите. Само минути по-късно той усеща в ръцете си муцуната на кучето, което се е върнало за да остане с него. Благодарение на безценната помощ на неизвестен служител и на вярното си куче Ривера успява да слезе по 70 реда стълби, което отнема близо час. Малко след като хората и кучето напускат сградата, тя рухва.
Кучето, което години наред живее до гроба на починалия си стопанин
Мигел Гузман купува немска овчарка като подарък за 13-тия рожден ден на сина си Демиън през 2005 г. като едва ли подозира, че това куче може да се привърже към него до толкова голяма степен. През 2006 г. Мигел почива. Кучето приема много тежко загубата и в последствие избягва от дома. Седмица по-късно съпругата на Мигел намира домашния любимец да лежи до гроба на собственика си. Оттогава досега кучето продължава да живее на гробището като за кратки периоди се прибира у дома за да прекара малко време с близките, след което се връща обратно.
Хъскито, което отива да види стопанина си в болницата
Кучето Зандер, порода хъски, живее в приют до деня, в който човек на име Джон Долан решава да го осинови и с това се слага началото на едно дългогодишно приятелство. Няколко години по-късно Долан е приет в болница в Лонг Айлънд заради кожно заболяване. Липсата на стопанина у дома много натъжава Зандер. Мъката на кучето прераства дотолкова, че една нощ то тръгва да търси своя стопанин. Около 3 ч след полунощ Зандер се спира пред болница "Добрия самарянин" в окръг Съфолк, Ню Йорк. Медицинска сестра вижда домашно куче да седи пред сградата на болницата. Решава, че се е загубило и набира номера, посочен на каишката. Оказва се, че това е телефонът на пациент на болницата. На следващия ден съпругата на Джон Долан пристига, за да прибере кучето. Състрадателното хъски успява още веднъж да навести стопанина си преди да го изпишат.
Кучето, което попречило на стопанката си да извърши самоубийство
63-годишна французойка е била на крачка да сложи край на живота когато нейната немска овчарка се намесва и променя хода на нещата. Жената излиза в двора на къщата си с пистолет в ръка, решена да приключи земния си път. Нейното куче обаче веднага усеща наближаващата опасност, скача и я блъска и тя изпуска пистолета. Жената пада, вследствие на което получава леки охлузвания и болки в гърдите, но това все пак е нищо имайки предвид колко далеч по-фатални щяха да бъдат последиците за нея, ако не е била намесата на кучето.
Кучето, което посещава всеки ден църквата, в която е погребана неговата стопанка
Мария Маргарира Лохи от дълги години има навик да осиновява бездомни кучета и да се грижи за тях. Въпреки многобройните си домашни любимци Мария развива особена привързаност към немската овчарка Томи, която намира да броди безцелно в горската местност близо до дома ѝ. Във времето между тях се заражда истинско приятелство. За нещастие съдбата решава да ги раздели. Мария умира и близките ѝ я изпращат с церемония, проведена в църква в Сан Доначи (разположена в провинцията Brindisi). На погребението наред с опечалените близки на Мария присъства и Томи. По думите на очевидци от този ден насетне кучето пристига всеки път щом ударят камбаните на църквата в очакване стопанката му да се появи и да се приберат заедно у дома.
Кучето, което изчаква докато спасяват стопанина му от ледените води
В един приятен зимен следобед 60-годишен мъж излиза с кучето си на лов за патици край река Колорадо, но попада в злополучен инцидент. Ледът се пропуква и човекът пропада в ледените води на реката. За късмет наблизо минават други ловци, които виждат потъващия мъж и бързо сигнализират на 911. Особено голямо впечатление прави на всички присъстващи как кучето нито за миг не се отделило от собственика си. В продължение на 30 минути то седяло и чакало докато пристигне спасителния екип и извади човека от водата, след което го придружило и до болницата.
