Животните, белязали световната наука, култура и история
Слонът Лин Уанг
Азиатският слон на име Лин Уанг има важно участие през Втората световна война. Той заедно с други слонове са били натоварени с нелеката задача да пренасят храна и провизии за японската армия. През 1943 г Лин Уанг заедно с още 12 слона са заловени от китайците и полезните им функции са преориентирани в друга посока. Този път слонът започва да служи на китайската, а скоро след това и на тайванската армия. През 1954 г. Лин Уанг е пенсиониран и изпратен в зоопарка в Тайпей където живее до смъртта си. Поради безценната помощ, която слонът е оказвал на войниците той получава прозвището "Дядо Лин". Умира през 2003 г. на 86 години, с което се смята за най-дълго живелият слон на земята. Историята и до днес помни Дядо Лин като нещо много повече от обикновен слон. Той е културна икона, белязала историите на няколко страни.
Конят Буцефал
Така се е наричал конят на Александър Велики. В превод от старогръцки Βουκεφάλας означава "бича глава". За този кон има много легенди и предания и все пак той си остава съвсем реален. Буцефал е бил с много буен и непокорен нрав, който не се подчинявал на никого освен на Александър Велики. Между двамата е съществувала много специална духовна връзка. Това най-силно се е виждало по време на битки. Историците и до днес спорят как е загинал конят - дали в битка, или от старост. След смъртта му Александър Велики основава град в негова чест и го кръщава Александрия Буцефалия. Този град днес се намира в пакистанска провинция близо до река Хидасп.
Кучето Балто
Това е името на хъски, което влиза в историята с невероятен подвиг. Кучето успява да занесе животоспасяващ серум в град Ноум, Аляска през 1925 г. където по това време върлувала смъртоносна епидемия от дифтерит, застрашаваща десетки човешки животи. На Балто и още няколко кучета се пада тежката задача да прекосят 1600 км за да занесат лекарството до град Ноум. Поради тежката зима и свирепите валежи и виелици не е можело серумът да бъде изпратен по кораб или летателно средство. Затова той е натоварен на шейна с кучешки впряг. По време на пътуването обаче животните се натъкват на много опасности, силни ветрове и сковаващ студ и някои кучета не успяват да оцелеят. Накрая остава само Балто, който на 2 февруари 1925 г. пристъпва в град Ноум където местните жители го посрещат като герой. Мисията на Балто е причината да съществува днес ежегодното събитие Iditarod - едно от най-трудните състезания с шейни и кучешките впрягове, провеждани в Аляска. Стартира през 1973 г и интересът към него с всяка година ставаа все по-голям.
Бойният слон на Ханибал
15-дневният убийствен поход на 56-хилядната картагенска армия на Ханибал през Алпите през 218 г. пр.н.е е едно от най-забележителните исторически събития. Той има решаваща роля за хода и развитието на Втората пуническа война. Това е военен подвиг от най-висша степен не само за войните в древността и античността, но за военната история като цяло. Преминавайки през Алпите армията на Ханибал се изправя пред големи трудности и сурови природни условия. По-голямата част от войниците умират заедно с много коне и слоновете, пътуващи с тях. Според някои легенди оцеляват седем бойни слона, според друг са два, а според трети напред успява да продължи само един на име Суру, който е яздел картагенският предводител Ханибал. В онези далечни времена бойните слонове са вземали активно участие в битки и военни преходи. В древността и в античността в Индия е имало масова практика да се опитомяват и обучават слонове за военни нужди. Една от тактическите цели с използването на бойни слонове е да се постигне силен психологически ефект над противника. Миризмата на коне, например, е всявала страх и паника в конете и ги карала да побягват.
Гигантската костенурка Джордж
Слонската костенурка (Chelonoidis nigra abingdoni) е най-голямата костенурка на земята, която достига тегло над 400 кг и големина около 1.8 метра. Освен с внушителните си размери този вид животни са едни от най-големите дълголетници на земята (някои доживяват до над 200 години). Учените обясняват тяхното дълголетие с приятния климат на естествения им хабитат и забавения начин на живот, който водят. Последният представител на вида слонска костенурка носи името Джордж. Учените го откриват през 1972 г. Този 90-килограмов и 153-сантиметров гигант се превръща в емблема на островите Галапагос. Тъй като за целия си живот така и не си намира партньорка, учените го наричат Самотния Джордж.
Косатката Кейко
Не са много животните, които могат да се похвалят със статус на международна филмова звезда. През 1993 г. мъжката косатка Кейко се превръща в истински холивудски феномен след участието си във филма "Волния Уили". Въпреки славата животът Кейко съвсем не е лек. През 1979 г. той плува край бреговете на Исландия когато попада в мрежите на китоловен кораб, след което е продаден за атракция в мексикански увеселителен парк. След успеха на „Волния Уили” за Кейко настъпват здравословни проблеми. Теглото му се стопява и минава много под, появяват се болезнени рани по кожата. За да се спаси косатката започват да се събират дарения. Първоначалните суми са от деца като постепенно в инициативата се включват и по-големи дарители като компанията Warner Brothers, организацията „Хуманно общество” и милиардера Крейг Маккау. Когато набраната сума става достатъчно голяма се построява специален рехабилитационен аквариум за Кейко в Ореон на стойност 7 милиона долара. Кейко успява да оздравее, след което е пуснат да плува на свобода в морето. Умира през 2003 г от пневмония. В превод от японски името Кейко означава "късметлия".
Шимпанзето Дейвид Грейбърд
Той е първото шимпанзе, което се оставя да бъде обект на наблюдение от етоложката (етологията е наука за поведението на животните) Джейн Гуудал, която прави проучване за приматите в Танзания. Изучавайки поведението му тя вижда как той може да прави от листа приспособление за ловене на риба. Така учените разбират, че хората не са единствените, които сами могат да си правят полезни инструменти и сечива за бита. Джейн открива, че шимпанзетата ядат и други храни освен листа и плодове. Веднъж тя предлага ядка от червена палма на шимпанзето. То отказва, но стиска ръката ѝ в знак, че разбира и цени жеста ѝ. Виждайки, че Дейвид не се страхува от жената изследовател, останалите маймуни също започват да свикват с присъствието ѝ.
Овцата Доли
Това животно е символ на велико постижение на науката. През февруари 1997 г. специалистите по генетика Йън Уилмит и Кийт Кембъл от Рослинския институт в Мидлоудън, Шотландия обявяват първия успешен клониран бозайник - овцата Доли. Отначало името на овцата е било „6LL3“, но човек от екипа, участвал в раждането, предлага да я нарекат Доли в чест на американката кънтри певица Доли Партън. И тъй като овцата е клонирана от клетки, взети от млечна жлеза, а Доли Партън се славела по онова време с впечатляващия си бюст, предложението се приема единодушно. Опитите с генетичен материал получават сериозен тласък напред. По-късно учените прилагат същата техника, която клонира Доли и на кучета, котки, мишки, прасета, елени. Опитите с клониране имат за цел да изградят солиден инструментариум за запазване на видовото многообразие на земята. Те са насочени най-вече към застрашените животни и целят тяхното опазване чрез създаване на клонинги, които да продължават вида. През януари 2009 г. Центърът за изследвания в Арагон в Сарагоса, Северна Испания успешно клонира пиринейска дива коза - планински вид, който официално е бил обявен за изчезващ през 2009 г. През 2003 овцата Доли развива заболяване на белите дробове и ветеринарите са принудени да я приспят. Днес останките ѝ са изложени в Националния музей на Шотландия в Единбург.
Кучето Лайка
На 3 ноември 1957 г в космоса излита съветския сателит Спутник 2 а на борда му се намира женски териер на име Лайка. Тя е първото живо същество, което полита в космоса и напуска земната орбита. Въпреки запасите от вода и желатинова храна за цяла седмица Лайка умира след ден-два заради прекалено високата температура. Благодарение на тази мисия учените разбират за биологичния ефект, който космоса оказва на животните.
