Кучетата са едни от най-великите създания, с които ни е дарила природата. Забележителното при тях е, че всяко едно изпъква със свой уникален характер. Добрият стопанин знае, че за да расте кучето му здраво и щастливо, е важно да го храни с качествена храна с богато съдържание на хранителни и ценни съставки, допринасящи за здравето на любимеца. Наред с правилния режим на хранене не по-малко важни са периодичните прегледи при ветеринар и ваксинирането. Изброените са част от общите грижи за домашно животно. Социализирането на кучето е също важен момент в неговото възпитание и развитие и допринася до голяма степен за неговото душевно здраве.
Запознайте се с четири основни причини, които показват колко важно е да се развият навреме социални качества в кучето, защото колкото по-общително е то, толкова по-щастливо ще расте.
1. Страхът при кучетата отключва хормони, които вредят на здравето им.
Кучетата с недобре развити социални маниери са предразположени към нервност и агресия. Те се проявяват в моментите, когато животното се сблъсква с неща, хора и явления, които не разбира и в 
опита си да се защити от породилото се вътрешно объркване в него, то става агресивно. Когато кучето се страхува през тялото му минават неврологични сигнали, които отключват вредните хормони, криещи се в множество жлези. Един от тях е адреналинът, който ускорява ударите на сърцето и учестява дишането. Страхът и очакването на нещо лошо да се случи вдига кръвното налягане и кучето става още по-объркано и не знае какво да направи - да стои в готовност за бой или да избяга.
Други хормони, които се "събуждат" в моментите когато тялото на кучето е подложено на стрес, са кортикостероидите. Това са стероидни хормони, отделяни от надбъбречната жлеза, които оказват съществено влияние в обмяната на въглехидратите, белтъците и мазнините в организма. Те ограничават потока на кръв към жизненоважни органи като бъбреците и червата. Могат дори да причинят увреждане на мускулите и в най-лошия случай да нанесат удар на имунната система, което би направило кучето податливо на много болести.
Хормоналният дисбаланс може да пусне в действие т.нар. хормон на хроничния стрес, който се среща предимно при кучета, които не са били правилно социализирани. Ударът върху здравето на кучето в такива случаи е повече от неизбежен.
2. Посещенията при ветеринар са много трудни
Когато кучето има здравословен проблем трябва да бъде прегладено от лекар, който да установи какво не е наред. В голяма част от случаите ветеринарите не са в състояние да прегледат обстойно кучета, които видимо са асоциални. Прегледът се проточва и става мъчителен както за животното, така и за лекаря и стопаните. Някои кучета проявяват голяма агресия и това изцяло пречи на 
ветеринаря да окаже своята помощ. Уплашеното куче е готово да се бори с всички сили, за да избяга от лекаря и така той не може да направи базисни прегледи като преслушване на белите дробове и проверяване на сърдечния ритъм, а за преглед на вътрешните връзки и коремните органи и дума не може да става. Междувременно може да възникне друг проблем - при кучетата, които са изложени на прекалено силен стрес, има опасност да получат резки нарушения на сърцето (аритмия).
Друг проблем с необщителните кучета е, че ветеринарите трябва да извършат някои прегледи с тях докато те се намират в съзнание, а не под упойка.
В случай че се стигне до момент, в който кучето трябва да бъде хоспитализирано, това означава то да се намира под надзора на лекари и медицински сестри. Асоциалните кучета не биха допуснали никой да се грижи за тях освен стопаните им. Това създава пречки за прилагане на лечение.
3. Неправилно социализираните кучета са по-малко активни физически
При асоциалните кучета обикновената разходка навън се превръща с истинско бедствие и не носи желаното удоволствие. Кучето изпитва нежелание да общува със себеподобните си, с което самата разходка се превръща в твърде сложно и натоварващо занимание и стопанина постепенно започва да я избягва или съкращава. Големите и силни кучета, които не са общителни, превръщат ежедневната разходка в нещо страшно изтощително за стопанина им, защото той трябва през цялото време да се мъчи да ги усмирява. Така постепенно се стига до положение, в което проблемните кучета получават по-кратки разходки и се движат много малко. Лошото е, че ниската физическа активност крие риск кучето да започне да затлъстява, което автоматично води след себе си други здравословни проблеми.
4. Необщителните кучета имат лоша хигиена
Процеси като ресане и почистването козината, които за нормалните кучета са не само рутина, но и време за отдих и вид удоволствие, докато за асоциалните животни, това е поредното мъчение. 
Ресането и почистването на козината е много важно, защото по този начин се поддържа кучешката кожа чиста и здрава. Кучето би позволило на стопанина да му среше козината, но някои породи имат нужда от специално разресване, което се прави от професионалист, а при положение, че са необщителни, не биха позволили на непознат да ги докосва. Поради това професионалните услуги отпадат и остава риска след време да се появят някои кожни проблеми.
Асоциалните кучета са неспособни да стоят продължително време без да мърдат докато някой им разресва козината. Те биха се изнервили и станали агресивни, което ги превръща в заплаха за околните.
Множество изследвания са доказали нуждата и ползата от правилното социализиране на кучето. Специалистите препоръчват стопаните да пристъпят към социализирането като метод на възпитание още докато кученцето е малко. Чакането кучето да навърши 16 седмици е вече отживелица. Социализирането е добре да стартира между 3-та и 12-та седмица след раждането. Стопаните трябва да водят кучето на непознати места, да го запознават с чужди хора, кучета и други животни. Треньори на кучета съветват кучето да научава поне по 7 нови неща всяка седмица и така докато навърши 13-16 седмици. Това е верният път, по който домашния ви приятел ще добие полезни социални умения, които ще му бъдат от голяма полза по-нататък.
