Заразният бяс е добре позната контагиозна болест при кучетата. В действителност обаче тази толкова коварна и силно опасна зооноза може да се наблюдава и при много други видове животни – най-вече бозайници – а при определен (жесток и агресивен) контакт с хора, вирусът може да покоси и човешкият организъм и то със същите тежки симптоми и фатален край. Заразният бяс при кучетата е познат от древността, като той е будил интерес у най-видните учени в миналото, а сега – ветеринарите все още продължават да умуват над него. Самият вирус е бил познат още от времето на Аристотел, когато хората добре са знаели, че той се причинява от ухапване. Официалното регистриране на заразният бяс обаче – в това число и при кучетата, като основни носители – се извършва през 1903 година, когато и за първи път учени описват влиянието на болестта директно върху мозъка и нервната система.
Заразният бяс може да покуши всякаква порода куче – и то на каквато и да е възраст. Разбира се, имайки предвид, че заразният бяс при кучетата най-често се наблюдава при бездомни, улични кучета (както и при дивите животни по принцип), безстопанството поставя фокуса върху тях като основни преносители на болестта. Това обаче по никакъв начин не означава, че златен териер не може да се зарази от бяс. Самото заразяване става изключително лесно, бързо, а често и непредотвратимо. Болното от бяс куче – като реален приносител на вируса – изпада в силни нервни разстройства, неконтролеруема възбуда, съпроводена със силно импулсивни движения, и тикове. Това цялостно поведение често се превръща в непреодолим фактор срещу предпазване от бясно куче. А самото заразяване става моментално – само с едно ухапване или чрез контакт (от секрет на слюнчените жлези на инфектираното куче) с отворена рана. След заразяването има сравнително дълъг инкубационен период. Най-често, той трае от 14 до 90 дни (включително и при заразен от бяс човек). В съвременната медицина обаче има доста голям брой регистрирани случаи, при които инкубационният период на много кучета е продължавал от няколко месеца до повече 1-2 години. Все пак, за стандартен инкубационен период след ухапване на човек от куче се приема срокът от 2 седмици. Точно поради това, след ухапване от , най-често, улично куче, то се прибира и се поставя под щателно наблюдение. При най-малкото съмнение, че кучето е имало заразен бяс, то се приспива. Респективно, ако никакъв клиничен призрак на заразен бяс не се прояви, кучето се пуска. В България се твърди, че няма заразен бяс при кучетата, но наличието на такъв огромен брой безпризорни кучета ни карат да не се съгласим с това мнение.
Заразният бяс може да премине под две форми – тих и буен бяс. При буйният бяс се наблюдават три основни стадия. Първият, слединкубационният, стадий се характеризира с кратката си продължителност – от половин ден до три денонощия. По време на началния стадий кучето започва рязко да променя настроението си – сякаш има халюцинации и висока температура – както и да изпитва силен сърбеж в зоната на ухапването. Освен това, кучето започва едновременно да слабее и да придобива силно извратен апетит, като започва да гризе пръст, хоросан от стените и така нататък. Други симптоми на първия стадий са засиленият полов нагон и затруднения при уриниране. Вторият стадий – на възбуда – кучето вече не се страхува от нищо именно поради силната си възбуда. Животното иска само да хапе и да тича, а апетитът му достига още по-извратени граници, придружени с ядене на твърди предмети до счупване на зъби. Наред с това, спазмите в гърлото стават невероятно силни, като кучето вече не може да глътне нищо. Вторият стадий продължава около 3-4 дена, след което се появява и последният стадий – нервният или паралитичният. Той е с малко по-кратка продължителност – от 2-3 дни и при него настъпва пълна парализа. В края на болестта (около 90 ден) и след причинено вече кривогледство, нарушения в хронопровода и глътката, кучето умира.
Тихият бяс не се различава много от буйния, защото при него се наблюдават същите стадии – но само първият и последният паралитичен, т.е. без стадия на възбуда. Тихият бяс е по-често срещано проявление, което означава, че и самата смърт настъпва доста по-бързо. Освен това, буйният бяс е характерен само за много силно физически куче, което може да издържи повече време на тежките симптоми на вируса. Съществува и друг вид бяс – много рядък – атипичен бяс при кучетата. Тук се наблюдава неясната (абортивна) клинична форма, която може евентуално дори да завърши с оздравяване и да е възвратна. При последната форма на атипичен бяс има постоянно подобряване и моментално влошаване през определени интервали.
Диагностицирането на бяса се провежда в лабораторни условия. Изследването е стандартно – микроскопско, имунофлуоресцентно или биологично. Лечение за заразен бяс при кучетата обаче няма. Точно обратното – при съмнение за такъв вирус, кучето веднага се елиминира. Единственият метод за предпазване от бяс е редовната ваксинация. Най-добре е стопанинът да води кучето си ежегодно при ветеринар, за да бъде максимално сигурен, че кучето му е защитено и предпазено.
