Чинчилата е гризач със средна големина, който произхожда от планинските райони на Южна Америка и се слави с изключително красивата си гъста, лъскава и мека козина. Чинчилите са симпатични малки животни и са били успешно приспособени към живот в домашна среда. Макар да се чувстват добре под грижите на стопаните си, има няколко особености, които всеки бъдещ собственик на чинчила трябва да знае преди да се прибере с новия обитател у дома.
Осигурете хубава клетка
Чинчилите се отглеждат в клетки, и тъй като се определят като доста подвижни животни, е желателно клетката да бъде колкото може по-голяма, за да им осигурява достатъчно голямо пространство. Клетката трябва да има стабилен под, а разстоянието между решетките не трябва да 
е голямо, за да не може животното да се провира през тях и да излиза когато си поиска. Най-подходящи са солидно направените железни телени клетки, обзаведени вътре с многоредови дървени рафтове. Чинчилите обичат да се катерят затова е по-добре да имат насреща си именно такива рафтове и дървени приспособления. Клетките с пластмасови рафтове не са много добра идея, защото гризачите ще ги дъвчат от време на време и тази пластмаса може да им навреди.
Направете легло за чинчилата
Не се препоръчва използването на стърготини от кедър или чамово дърво, понеже в тях се съдържа карболова киселина, която е много силна и може да увреди дихателните органи, кожата, козината и черния дроб на гризача. А ако животното започне да ги яде, може да го отровят. Чинчилите не трябва да ядат стърготините. Ако ги видите да го правят незабавно ги махнете и заменете с талаш от трепетлика. Стандартните размери на клетката трябва да бъдат не по-малки от 50 см дължина и 25 см ширина. Импровизираното легло трябва да се намира на пода, а не по рафт или нависоко в клетката.
Сменяйте водата всеки ден
Не забравяйте да стерилизирате бутилката докато сменяте водата на домашния гризач. В чешмяната вода се съдържа хлор, който може да причини увреждане на черния дроб, тежка диария и да убие животното. Давайте филтрирана или минерална вода, но никога директно налята от чешмата.
Поддържайте клетката чиста
Клетката на чинчилата трябва редовно да се почиства. Когато го правите, не използвайте сапун или химични препарати. Достатъчна ви е малко белина, разтворена в гореща вода. Минете веднъж клетката с тази смес, след това изплакнете с вода и оставете да се изсуши. Белината е чудесно средство, което помага за убиването на бактериите, които биха навредили на чинчилата.
Осигурявайте прашна баня на чинчилата
Тези животинки трябва да се държат на хладно и сухо място. Освен това имат нужда по 10-15 минути на ден да си правят прашна баня. За целта стопаните трябва да осигурят легенче с прах от вулканична пепел или натурален активен прах от вентилирана зелена глина. Тази баня е полезна за чинчилата, защото по този начин тя изчиства кожата и козината си от натрупаното омазняване и мръсотии. Важно е банята да се прави с прах, а не с пясък. Пясъчните бани биха навредили на козината.
Следене на температурата в клетката
Чинчилата трябва да се пази от излагане на горещина и високи температури. Стопаните трябва да поддържат оптимална температура в клетката, която да варира в интервала 15-25 градуса. Клетката трябва да е поставена на хладно и проветриво място, където да прониква постоянно въздушен поток или да работи климатик. Не трябва клетката да се намира в много светла част на помещението или да е изложена на пряка слънчева светлина.
Правилно хранене
Чинчилите спадат към групата на тревопасните животни. За да расте здрава вашата чинчила трябва да я храните с растителна храна, богата на фибри. Преди всичко чинчилата има нужда от ежедневен запас от сено. Също така трябва да ѝ се осигуряват малки количества прясна зеленина, листа и трева. Никога не давайте на чинчилата храни, съдържащи мазнини и захар. Чинчилите рядко консумират плодове, защото телата им не са достатъчно развити, за да ги усвояват правилно.
Обезопасете стаята преди да оставите чинчилата да тича в нея
Чинчилата не може да живее затворена в клетка, колкото и широка да е тя. Животното трябва да излиза извън нея. Би било хубаво ако има стая в жилището където животното да се пуска да бяга и играе на воля. Тази стая обаче трябва предварително да бъде много добре обезопасена - да няма остри метални предметни, на които гризачът да се нарани. Контактите трябва да бъдат запечатани, всички опасни предмети и вещи прибрани. Не трябва да има кабели наоколо, защото чинчилата може да ги изгризе и да създаде проблем. Стаята не трябва да има тъмни и скрити ъгли или затънтени места, защото чинчилата ще се скрие там и после много трудно ще излезе.
Умствени и физически предизвикателства
Чинчилите са много интелигенти и любопитни създания, затова е от голяма полза за тях когато им 
се предлагат някакви умствени и физически предизвикателства. Самата среда, която обитават, трябва да им поднася такива предизвикателства, които да тренират естествените им инстинкти - криене, бягане, скачане.
Стопаните могат да допринасят за тези предизвикателства като променят по малко декорацията на клетката и слагат в нея различни предмети за игра - голяма тръба или колело за гризачи. Чинчилите много се радват когато намират дървени клонки, защото могат да ги дъвчат или да ги крият като запас.
Съжителство с котки и кучета
Сред дивата природа чинчилите са плячка за хищниници като котки, кучета, сови, орли. Имайте предвид че ако вече имате у дома си котка или куче, то може много да изплаши чинчилата. Не се препоръчва отглеждането на чинчили в шумна среда. В света на дивото чинчили винаги се оглеждат към небето и ослушват за големи грабливи птици, така че ако в дома чуват подобни крещящи звуци, това може много да ги стресира.
Социализиране
Чинчилите са склонни да се научат да общуват с хора, но с това трябва да се започне докато на малки, на не повече от шест седмици. Дивите чинчили са много общителни животни и живеят на 
големи групи. Би било против природата им да се гледа само една чинчила. Препоръчва да се вземат за отглеждане по двойки, но и тук има една особеност. Чинчилите, които ще делят една клетка, трябва добре да се познават и да са на една възраст.
Физическо третиране на чинчилите
Има един много важен момент при чинчилите. Когато се вземат на ръце не бива да се забравя, че те са много деликатни малки същества с крехки тела. Те имат т.нар. плаващи ребра, които не са добре закрепени за гръбначния стълб и при най-малък натиск може да се мръднат, така че да се забият в някой важен орган и това да убие на място животното. За да не се случват такива инциденти се препоръчва чинчилите да се хващат от горна, а не от долна страна и да не се стискат силно.
