Немската овчарка е едно от най-популярните кучета в света, подходящи за компания. Вероятно е и най-използваната порода за служебни цели. За кучешка порода, която е официално разпозната само от 100 години, тя има неимоверен принос за човечеството по целия свят.
Корените на породата произлизат от овчарските кучета, разпространени в Германия през 19-ти век. Капитан Макс фон Щефаниц бил запленен от интелигентността, силата и способностите на
тези кучета. Дълго време наблюдавал породата в опит да открие идеалния представител и установил, че кучетата имат различни външни особености: дълга груба, къдрава или къса козина, която е с обща структура и външен вид, но с различни разцветки, които прикривали общите характеристики на вида. Капитан Макс фон Щефаниц бил впечатлен от куче на име Хектор Линксрайн, което и закупил. Новото име, което му дал било Хоранд фон Графрат. На 22-ри април 1899 г. фон Щефаниц, Адолф Майер, Ернст фон Ото и други, сформирали Verin fur Deutsche Schaferhunder (SV) в Германия. Приблизителният превод на това име е Клуб на Немското овчарско куче на Германия. SV започнали поддържането на регистрационна книга, като Хоранд фон Графрат било първото вписано в нея Немско овчарско куче. На 20-ти септември 1899 г. клубът приел стандарт на породата, базиран основно на предложенията, отправени от Майер и фон Щефаниц. По-късно SV инициирали провеждането на първото специализирано изложение във Франкфурт-на-Майн, където били наложени титлите Sieger и Siegerin (победител). С това бил даден стартът на развитието на породата на Немското овчарско куче.
Политиката на развъждане е следвана стриктно с най-типичните женски кучета и Хоранд.
Поколението било безмилостно селектирано за необходимите черти и характер. Използван е инбридинг в продължение на няколко години, докато размерът и общият външен вид били стабилизирани, в следствие на което породата била вече много по-различима и значително отдалечена от обикновеното работно овчарско куче, от което произлязла. Изправените уши били утвърдени. Средно дългата козина също се наложила. Размерът и теглото били увеличени. Започнали да се проявяват качествени и добре изпипани пропорции.
Развъдниците на овчарското куче бързо оценили достойнствата на стабилизирането на вида, в резултат от следването на единна цел, постигната под вдъхновеното ръководство на Щефаниц. Подчинили своите развъдни програми на каузата. Надзиратели на развъждането, посочени от клуба, постоянно подпомагали развъдната дейност на новите последователи. Посочвали кои кучета са най-добри за размножаване, изследвали и поколенията при раждането.
Едва ли има друга националност, която да е способна да наложи в толкова кратко време подобни строги методи на контрол. За щастие на породата това не било невъзможно за германците, като изключително концентрираното усилие в една посока през целия период на развъждане довело до подобрения в много по-бърза степен, отколкото при която и да било друга порода.
През втората половина на 19-ти век любителите на развъждане на кучета започнали да формират типа на овчарските кучета в Германия, който в крайна сметка оформил съвременната Немска овчарка. Били направени различни опити да се сформират асоциации за развитие на Немското овчарско куче като Phylax club, който бил основан в началато на 90-те години на 19-ти век, но се разпаднал няколко години по-късно. Любителите на кучета обсъждали не само развъждането им, но също така и тяхното обучение. Движеща сила през това време бил доктор Герланд, който представил първото обучено полицейско куче, точно преди края на века. Тези събития подпомогнали привличането на вниманието на много влиятелни хора в Германия върху овчарското куче.
Фон Щефаниц, който станал председател на клуба, осъзнал, че засилената индустриализация на Германия ще намали търсенето на овчарски кучета, и заедно с германските власти в началото на 20-ти век започнал да изпробва Немската овчарка за различни служебни задачи, за да осигури оцеляването на породата като работна. Неговото стабилно ръководство направило SV най-големият клуб в света за единичен вид куче, а немската овчарка станала породата с най-много функционалности, позната на човека.
През 1936 година Щефаниц починал, но той доживял да види породата, която прозрял от един случаен поглед към красиво овчарско куче 37 години по-рано. Породата, която развивал и ръководел, за която живял и обичал, прерарснала в един от най-добрите кучешки видове и определно най-разностранно използваното куче от човека.
