Бруцелозата е сравнително рядко срещана хронична болест при кучетата. Тя е силно заразна инфекциозна болест, която може да се наблюдава не само при кучета, но и при други видове домашни любимци, а освен това и при хората. Човекът се определя като крайно звено в инфекциозната верига на бруцелозата, което означава, че не заразява други хора. Най-често, бруцелозата при хората се наблюдава в големите ферми, земеделски общности и затворени селскостопански комплекси. От друга страна, при кучетата силно присъствие на вирусът бактерия, причиняващ бруцелоза се наблюдава най-вече в развъдниците. Бруцелозата е сравнително нова вирусна болест, тъй като за пръв път е регистрирана миналия век. През 1966 година, в САЩ, учените започват да говорят за термина бруцелоза. Именно тогава става ясно и, че болестта се предизвиква от така наречената бактерия Brucella canis. Тази вирусна бактерия най-често се захваща в организма чрез зоната на околоплодните води и ципи, изпражнения и урина. Източник на инфекцията са болните животни, които отделят бруцелите с всички секрети, но най-много след аборт. Много от регистрираните случаи със заразени кучета от бруцелоза са се дължали именно на следабортно изяждане на умрелия плод. Половите органи, носните и очни изтечения при кучетата са особено опасни като носители на бактерията на бруцелозата. От своя страна, носителството може да продължи цели 5 години и така например, вашето куче да се разболее едва на втората година след аборта. Мъжките също отделят причинителя с урината, когато в нея има следи от сперма или секрет от простатната жлеза. Бактерията може да премине през лигавицата на червата, носа, устата, конюнктивата или през наранена кожа.
Инкубационният период на брузелозата при кучетата е в рамките на 2-3 седмици. Заразяването може да се осъществи и като предаване от куче на куче през лигавици, както и при полов акт. Ако женската е била заразена преди или по време на бременността си, тя предава бруцелозата на малките си, докато ражда. За съжаление, в началото заразеното куче по нищо не прилича на болно, а самата бактерия започва да се разпространява от клетка в клетка. Най-силен е рискът за заболяване от бруцелоза е по време на активния полов живот на кучетата – т.е. в най-зрялата им възраст – по време на бремнност на женската, както и при самото раждане на малките. Както вече казахме, бруцелозата е особено популярна сред развъдниците, което пък е причина за извършеното наблюдение върху влиянието на болестта върху най-скъпите породи. Особено тежко преживяват бруцелозата немската овчарка, хрътката, фокстериерът и породата пойнтер.
След заразяване от бруцелоза, кучешкият организъм най-често „придвижва” вируса по лимфен път. В зоната на лимфните възли, бакетерията се размножава и разпространява чрез кръвта в жизненоважни органи като черен дроб, далак, костен. Първите клинични признаци (след двуседмичния инкубационен период) са висока температура, придружена с втрисане и гадене, силно изпотяване, тежко главоболие, болки в мускулите и ставите на цялото тяло, възпаление на гърлото и разбира се, увеличаване на всички лимфни възли. Повечето от споменатите симптоми се изразяват остро още от първите дни. Абортът сам по себе си е клиничен признак, като след него, женската страда от вагинални течения със зеленикаво-кафяв цвят. Наред с това, болната женска от бруцелоза, все пак, може да успее да роди и живи малки. Те обаче със сигурност са заразени, като симптомите при тях се проявяват почти веднага, без да е необходимо да е минал указания инкубационен период. При мъжките, също, има специфични симптоми при наличие на бруцелоза. Кучетата страдат от намалено либидо, простатни нарушения, артрит и дори епилептични припадъци.
С течение на времето и най-вече поради липса на подходящо лечение при възникналите първи симптоми на бруцелоза, болестта преминава в хронична форма. Освен че споменатите симптоми преминават в по-остра форма, се наблюдават и нови здравословни усложнения. Далакът на кучето силно се увеличава като размер, а черният дроб започва да се инфектира. Като цяло, болестта може да продължи до пет години, но рядко бруцелозата причинява смърт – с изключение на новородените от заразена майка.
Въпреки че има налични тестове за диагностициране на бруцелозата при кучетата, това може да се окаже огромен проблем за стопаните. Тестовете не са особено надеждни, а самата бактерия е трудна за улавяне. Все пак самите симптоми са достатъчно красноречиви и строго индивидуални. Точно поради тази причина е наложително лечението да започне максимално бързо след като са наблюдавани първите клинични признаци. За успокояване на симптомите и болежките при бруцелоза, ветеринарните лекари прилагат тримесечен курс – с карантина и серологичен мониторинг. Лечението е скъпо, защото включва високи и чести дози на комбинативно прилаганите тетрациклинови антибиотици, тетрациклин хидрохлорид, доксициклин, миноциклин, и стрептомицин. Още по-трудно и скъпо е лечението при хроничната форма на бруцелозата. Единственият вариант за бързо облекчаване на симптомите тук е постоянни ударни дневни дози от дихидрострептомицин и тетрациклин. Терапевтичните курсове са няколко и се прилагат един след друг. Важно е да отбележим, че дори оздравели, повечето от кучетата остават с трайни увреждания, които най-вече засягат нормалното функциониране на половата система.
