Произход, качества и предназначение на породата
Бигъл е порода кучета с малък до среден размер. Като част от групата на хрътките е подобен на Фоксхаунда на външен вид, но е по-малък, с по-къси крака и по-дълги и по-меки уши. Бигълите са гончета, развъдени главно за проследяване на зайци, елени и други видове дребен дивеч. Те имат много добре развито обоняние и проследяващи инстинкти, които ги правят отличен избор за работни кучета с цел откриване на забранени за транспортиране субстанции. Бигъл са популярни домашни любимци заради своята интелигентност, малък размер, уравновесен характер и липсата на наследствени заболявания.
Въпреки че кучета, подобни на Бигъл, съществуват от 2500 години, съвременната порода е развита във Великобритания около 1830 г. от няколко породи, включващи Талбот, Северен Бигъл, Южна Хрътка и по всяка вероятност Хариер.
Кучета с подобен размер и предназначение като съвременния Бигъл могат да бъдат проследени до Древна Гърция, до около V-ти век преди новата ера. Ксенофонт, роден около 430 г. преди новата ера, описва в своя трактат "За лова" хрътка, проследяваща зайци по миризмата и следвана пеш от ловджийте. Малки хрътки се споменават и в Законите за горите на Кнут Велики, които ги посочват като изключение от наредбата, повеляваща на всички кучета, които са способни да повалят елен, да бъде осакатен по един крак. Ако са истински, тези закони биха потвърдили съществуването на кучета, подобни на Бигъл, в Англия преди 1016 г., но е твърде вероятно те да са написани през Средновековието, за да придадат усещане за античност и традиционност на Горския закон.
През XI-ти век Уилям Завоевателят внася хрътката Талбот в Британия. Талбот е била предимно бяла, 
бавна проследяваща хрътка, произлизаща от Хрътката на Св. Хъбърт, развъдена през VIII-ми век. В един момент английските Талбот са смесени с Грейхаунд, за да се увеличи бързината им. Отдавна изчезнали, Талбот дават основа за развитието на Южната хрътка, която от своя страна е прародител на съвременния Бигъл.
През средновековието "бигъл" е използвано като общо описание на всички малки хрътки, въпреки че тези кучета се различават съществено от съвременната порода. Миниатюрните, подобни на Бигъл, кучета са познати от времето на Едуард II и Хенри VII, които притежавали глутници от Glove Beagles, наречени така, защото били достатъчно малки, за да влязат в ръкавица. Кралица Елизабет I имала порода, позната като Джобен Бигъл, която била висока около 20 сантиметра при холката. Те били достатъчно малки, за да бъдат носени в "джоб" или в чантата на седлото и яздели със собственика си при лов. Стандартът за джобния бигъл е записан през 1901 г., но тези генетични линии в момента са изчезнали, въпреки че съвременните развъдчици правят опити за възстановяването им.
През XVIII-ти век две породи били развити за лов на зайци: Южната Хрътка и Северния Бигъл (Северна Хрътка). Южната Хрътка, високо и тежко куче с квадратна глава и дълги, меки уши, била често срещана на юг от река Трент и вероятно била тясно свързана с Талбот. Въпреки че били бавни, тези кучета имали добра издръжливост и отлично обоняние. Северният Бигъл, вероятно смесица между разклонение на Талбот и Грейхаунд, бил развъждан главно в Йоркшир и бил често срещан в Северните графства. Той бил по-дребен от Южната Хрътка, по-тежък и с по-остра муцуна. Той бил по-бърз от своя южен двойник, но обонятелните му способности не били толкова добре развити. С набирането на популярност на лова на лисици бройките и на двете породи значително намалели. Подобните на бигъл кучета били кръстосани с хрътки за лов на елени и от тях произлязъл съвременния Фоксхаунд. Дребните бигъли почти изчезнали, но някои фермери от юга осигурили оцеляването на прототипа на породата като поддържали малки глутници за лов на зайци.
Реверънд Филип Хъниууд създал глутница от Бигъли в Есекс през 1830 г. и се счита, че тази глутница оформила основата на днешната порода. Въпреки че детайли за произхода им не са 
записани, по всяка вероятност е имало силно присъствие на Южни и Северни хрътки. Уилям Юът подозира, че голяма част от кръвната линия на Бигъл е формирана от Хариер, но произходът на породата Хариер също е неясен. Бигълите на Хъниууд били малки, около 25 см при холката, и чисто бели. Принц Албърт и Лорд Уинтертън също имали глутници от Бигъли по това време и кралското благоразположение без съмнение довело до възстановяване на интереса към породата, но все пак глутницата на Хъниууд била най-добра от трите.
Въпреки че поставя началото на съвременния вариант на породата, Хъниууд концетрира своите усилия върху развитието на ловни кучета, а развъждането на Бигъл, който е едновременно добър ловец и атрактивен домашен любимец, осъществява Томас Джонсън. Той развива два варианта на породата - твърдокосмест и гладкокосмест. Твърдокосместият Бигъл оцелява до началото на XX-ти век и дори има свидетелства за появяване на куче от този вариант на породата на кучешка изложба през 1969 г., но в наши дни нейните представители по всяка вероятност са се претопили в стандартната кръвна линия.
През 1887 г. опасността от изчезване на породата окончателно е отминала. В Англия има осемнайсет глутници. През 1890 г. е основан първият киноложки клуб за развъждане на Бигъл и е вписан стандартът на породата, като до 1902 г. бройката на глутниците нараства до 44.
Още с формирането си Асоциацията на собствениците на Хариер и Бигъл започва редовна киноложка изложба в Петербург през 1889 г., а Клуб Бигъл започва такава във Великобритания през 1896 г. Редовното представяне на породата пред публика води до уеднаквяване на представителите й и до засилване на интереса към тези кучета до началото на Първата световна война, когато всички изложби са спрени. След войната породата отново е изправена пред трудности с оцеляването си и тогава най-вероятно изчезва Джобния Бигъл. Няколко развъдчици обаче успяват да възстановят интереса към тези кучета и Бигъл се превръща в една от най-популярните породи в наши дни.
Външен вид
Бигъл много приличат на малък вариант на фоксхаунд.
Височина: 33-41 см.
Тегло: 11-15 кг.
Тяло: яко и с добре оформена мускулатура
Глава: с малки и заоблени скули, с квадратна муцуна
Ноздри: широки
Очи: тъмни
Уши: дълги, висящи, широки
Опашка: носи се високо, но не е завита
Крайници: силни
Козина: къса и лъскава
Окраска: едноцветна или комбинирана, като цветовете могат да бъдат бяло, черно, червено, светлокафяво, жълто, оранжево.
Външният вид на Бигъл напомня на миниатюрен Фоксхаунд, но главата му е по-широка, а муцуната по-къса, изражението е напълно различно и краката му са по-къси в съотношение с тялото.
Бигъл имат гладък, средно дълъг куполовиден череп, квадратиста муцуна и черен (понякога червеникавокафяв) нос. Челюстта е силна и зъбите се напасват идеално в захапката. Очите са големи, лешникови или кафеви, с мек умолителен поглед. Големите уши са дълги, меки и ниско поставени, обърнати леко към брадичката и заоблени по края. Породата има силен, средно дълъг врат, широк гръден кош и леко завита опашка. Белият край на опашката е специално селектиран при развъждането, за да бъде лесно забележим, когато кучето се е навело и следва миризма. Опашката не се завива над гърба, а се държи изправена нагоре, когато кучето е активно. Бигъл имат мускулесто тяло и средно дълга, гладка и твърда козина.
Бигъл се появяват в доста цветове. Въпреки че трикольорът (бяло, с големи черни зони и кафеви оттенъци) е най-често срещаният вариант, породата може да има всички присъщи цветове на хрътките. Двуцветните варианти винаги имат бял основен цвят и зони с втория цвят. Жълтокафяво и бяло е най-често срещаната комбинация при двуцветния Бигъл, но има и широк спектър от други цветове като лимонено, много светло жълтокафяво, червеникаво, почти оранжево, кафяво, тъмнокафяво и черно. Червеникавокафявото не е често срещано и не е разрешено в някои стандарти, то се появява с жълти очи.
Заедно с Блъдхаунд и Басет, Бигъл има едно от най-добре развитите обоняния от всички породи. През 1950 г. Джон Пол Скот и Джон Фулър започват тринайсетгодишно проучване на поведението на кучетата. Като част от него те тестват обонятелните способности на различни породи, като поставят мишка в едноакрово поле и засичат за колко време кучето ще я открие. Бигъл я намират за под една минута, докато Фокс Териерите за петнайсет, а Шотландските Териери изобщо не успяват. Бигъл са по-добри в проследяването на миризма по земята отколкото във въздуха и поради тази причина са изключени от повечето планински спасителни екипи.
Характер и поведение
Бигъл имат спокоен характер и нежен нрав. Описвани в няколко стандарта като весели, те са симпатични, нито агресивни, нито плахи, въпреки че това зависи от индивида. Те се наслаждават на 
компания и, въпреки че може в началото да са дистанцирани с непознати, бързо се адаптират. Поради тази причина Бигъл не стават за пазачи. В проучване от 1985 г., осъществено от Бен и Линет Харт, на породата е даден най-висок рейтинг за възбудимост заедно с Йоркширския териер, Каирн Териера, Мини Шнауцера, Уестито и Фокс Териера.
Бигъл са интелигентни, но като резултат от развъждането им за дълги преследвания са праволинейни и решителни, което ги прави по-трудни за обучение. Може да бъде трудно да бъдат повикани обратно, след като са надушили следа, и лесно се разсейват от миризми около тях. Те са внимателни, реагират добре на обучение с хранителни награди и са нетърпеливи да задоволят желанията на стопанина си, но в същото време лесно се отегчават и разсейват.
Бигъл са отлична компания за деца и това е основната причина да станат популярни домашни любимци, но по природа живеят на глутница и са предразположени към тревожност вследствие на отделянето им. Не всички Бигъл вият, но повечето лаят, когато се сблъскат с непозната ситуация. Те също така се разбират добре с други кучета. Нямат голяма необходимост от упражнения, тяхната вродена издръжливост означава, че трудно се изморяват при разходка, но също така не е необходимо да ги изморявате докрай преди да си починат. Редовните упражнения помагат да се предотврати затлъстяването, към което породата е предразположена.
Работен живот
Лов. Бигъл са развъдени основно за лов на зайци. Преди излизането на модата на лова на лисици през XIX-ти век, ловът е бил целодневно събитие където удоволствието е повече в преследването, отколкото в убийството на плячката. В тези условия Бигъл са предпочитани пред Хариер, които 
бързо завършват лова. В гъсти храсти те също са предпочитани пред шпаньолите в лова на фазани.
Традиционна глутница се състои от до 40 кучета, водени от ловец, който ги насочва, и от различен брой помощници, които завръщат отделилите се кучета обратно в глутницата.
В допълнение към организирания лов с Бигъл, те се използват и за вдигане на дивеч при лов с пушки, често по двойки, като обхватът им е зайци, птици, сърни, диви котки, койоти, глигани и лисици.
Карантина. Бигъл се използват като кучета за откриване на забранени вещества. Те са част от така наречената "Beagle Brigade" към министерството на земеделието на САЩ. Работата им е да откриват храни в багажите, внасяни в страната. След изпробването на няколко породи Бигъл са избрани, защото са относително малки и не са заплашителни за хора, които не се чувстват удобно в присъствието на кучета, интелигентни са и работят добре за награди. Те се използват за същите цели и в редица други държави, включително Нова Зенландия, Австралия, Канада, Япония и Китай. По-големите породи се използват за откриване на експлозиви, което често изисква катерене по багажи и конвейрни ленти, работа за която малките Бигъл не са пригодени.
Други роли. Въпреки че са създадени за лов, Бигъл изпълняват разнообразни задачи за откриване, терапия и като домашни любимци. Те се използват като кучета за откриване на термити в Австралия и се споменават като вероятни кандидати за откриване на наркотици и експлозиви. Поради тяхната нежна природа и скромен вид, те се използват в терапия с домашни любимци, посещавайки болните и възрастните хора в болниците. През Юни 2006 г. обучен за асистент Бигъл спасява живота на стопанина си, като използва мобилния му телефон, за да набере номер за спешни повиквания. След земетресението в Хаити през 2010 г. Бигъл, част от колумбийски спасителен екип, открива собственика на хотел "Монтана", който впоследствие е спасен след прекарани 100 часа под развалините.
Отглеждане
Породата може да се отглежда в апартамент, но се нуждае от продължителни разходки и 
разнообразни упражнения. Бигълите не обичат самотата и се нуждаят от вниманието на своя стопанин, за да не се появят проблеми в поведението им. Трябва да сте много търпеливи при неговото обучаване, да използвате само позитивни методи и да го поощрявате, когато сте доволни. Козината им не изисква специфични грижи, само разресване от време на време. При къпане (само когато е наложително) е желателно да се използва мек шампоан. Добре е да проверявате често ушите и да ги почиствате при нужда, за да бъдат избегнати инфекции.
Здравословни проблеми и продължителност на живота
Типичната продължителност на живота на Бигъл е от 12 до 15 години, което е стандартно за кучета с техния размер.
Бигъл може да са предразположени към епилепсия, но това често може да бъде контролирано с медикаменти. Хипотиреоидизъм и различни форми на нанизъм се срещат при породата. Тазобедрената дисплазия, често срещана при Хариер и други по-големи породи, се проявява рядко при тях. Бигъл са предразположени към хондродистрофия.
В редки случаи Бигъл могат да развият имунен полигенен артрит (при който имунната система атакува ставните връзки), дори в най-ранна възраст. Симптомите понякога могат да бъдат облекчени със стероидно лечение. Друго рядко заболяване на породата е неонатална церебрална кортикална дегенерация. Засегнатите кученца са бавни, с нарушена координация, падат често и нямат нормална походка. Приблизително 5% са носители на заболяването, проявлението е при 0.1% от кучетата. Съществува генетичен тест за това заболяване.
Дългите им провиснали уши водят до нарушаване на проветряването на вътрешното ухо и до предизвикване на инфекции. Бигъл могат да бъдат засегнати и от различни проблеми със зрението като глаукома и корнеална дистрофия. Смъкване на жлезата на третия клепач и обратен растеж на миглите към окото също могат да се проявят, но се лекуват оперативно.
Цена: 300$ - 600$
