Този сайт използва бисквитки за да предоставя услугите си. Като продължите да използвате сайта, Вие се съгласявате с условията за ползване Политика за поверителност

Тонкинска котка

Сподели:

Тонкинска котка/ Tonkinese cat

 

Тонкинската порода котки са изключително интелигенти, игриви, лоялни и склонни към дълбока привързаност животни, което ги прави идеални домашни приятели.

 

История и произход на породата

Тонкинската котка е създадена след кръстосването между сиамска и бурманска котка. Двете породи, произлизащи от Югоизточна Азия, са избрани с идеята от тях да бъде създаден нов вид котки със средна големина, с не така пронизителен писък като при сиамките, добродушен нрав, умни и схватливи, обединяващи всичко най-хубаво от сиамската и бирманската порода.

Началото на тонкинската се свързва с името на д-р Джоузеф Томпсън. Неговата малка тъмнокафеникава котка на име Уонг Мау впоследствие бива призната първата тонкинска котка. Тази разновидност става популярна едва през 80-те години на XIX век. Веднъж получили всеобщата оценка и признание шоколадовите сиамски котки (по-късно наричани тонкински) станали много търсени за отглеждане и развъждане.

През 50-те години на XIX век нюйоркчанинът Милан Гриър решава да създаде нова порода кръстосвайки сиамска и бурманска котка. Гриър използва своя Аньо, мъжки котарак от бурманска порода и го чифтосва със сиамка с красиви шоколадово-кафяви краски. Трябва да минат цели пет поколения докато накрая Гриър успява да получи съвършената порода, която нарича Златна сиамска.

През 60-те години на XX век канадката Маргарет Конрой кръстосва сиамка с тюленова окраска с кафява бурманска котка с идеята двете породи да успеят да възпроизведат уникален потомък, обединяващ най-добрите качества и външни особености. Маргарет е тази, която дава описание и утвърждава стандартите, на които трябва да отговаря една котка, за да бъде призната за представител на тонкинската порода. През 1967 г.  породата е призната за независима от Канадската фелиноложка организация. Това става и причината, поради която днес се приема, че родината на тази порода е Канада, което технически не е вярно, защото Канада е страната, в която породата е регистрирана като отделна, но първите тонкински екземпляри са били завъдени в Америка.

През 1971 г. по инициатива на Едит Люкс породата се преименува от златна сиамска на тонкинска. Името се свързва с Тонкинския залив, който се намира в близост до териториите на Бирма и Тайланд.

През 1984 г. тонкинската котка получава право за участие в престижния шампионат, който се прави по инициатива на Асоциация на любителите на котки (CFA). 

Външен вид

Тонкинските котки имат щастието да притежават най-ценните външни черти на сиамските и бурманските котки. Те имат  неповторима мека козина като на визон, изтънчена походка като на сиамките, правилни пропорции като на бурманските котки и най-впечатляващите в света морскосини очи.

Тялото им е със средна големина, издължено, здраво, мускулесто.

Средното тегло: 2.50 - 5.50 кг.

Опашката е със средна дължина, задните крака са по-издължени от предните.

Главата е също средна като размери, има форма на равностранен триъгълник със заоблени краища.

Ушите са средно големи, изпъкнали, закръглени към върховете, а очите са изразителни във форма на бадем, леко извити нагоре.

Цветът на очите може да бъде морско син, зелен или синьозелен.

Козина: Тонкинската котка има козина, състояща се от къси, копринено гладки, приятни на допир косми. Тя именно придава усещане за разкош и красота. Има няколко обособени групи в зависимост от разцветката:

 

        I.Козина като на сиамките

     II. Козина като на норка/визон (типична за тонкинските котки)

   III. Изчистена, без много шарки, едноцветна като на бурманската порода

 

Асоциацията на любителите на котки за САЩ признава за тонкински само котките, чиято козина е от втората група като на норка. Допускат се различни цветови съчетания в: бледо розово, тъмно сиво; синьо-сиво, тъмносиво, червеникавокафяви акценти с кафяви окраски; бежово, кремаво с кафяво.

 

Фелиноложката организация на Великобритания, известна като Governing Council of the Cat Fancy, признава за тонкински котките от третата група, които имат по-изчистена без много шарки козина. В това число се допускат следните цветови разновидности: кремаво, бежово, шоколадово, червеникавокафяво, червеникаво, тюркоазено, кафяво с черни тигрови ивици.

Характер и поведение

Тонкинските котки са много умни, игриви, подвижни, палави, дружелюбни и лоялни. Ориентирани са към човека и обичат да прекарват време със стопаните си. Не обичат самотата и не им е приятно когато се налага да изкарват дълги периоди сами в жилището, което не ги прави подходящи за хора, които са често на път и малко се задържат у дома. Те изпитват нужда от внимание и биха направили всичко за да го получат. Тонкинските котки са приказливи, но не прекалено. Обожават компанията на хора, деца и други животни. Понеже се отличават висок интелект, те бързо се учат и лесно могат да усвоят най-различни забавни номера и правилни маниери на поведение. Тонкинските котки се определят като идеални за семейни хора. Макар да са доста палави в някои моменти, да обичат да скачат и да се катерят, те имат и нежна страна. Обичат да седят в скута на стопаните си и го правят при всяка удобна възможност.

Отглеждане

Тонкинската котка има мека късокосместа козина, която е лесна за поддържане. Достатъчно е да се разресва с четка веднъж седмично за да се отстранят нападалите косми и излишен себум. Няма нужда от често къпане. Стопаните трябва да се стремят да поддържат добра устна хигиена за да бъдат избегнати всякакви възможни заболявалия на зъбите, венците и устната кухина. Препоръчва се ежедневно миене на зъбите, а когато няма възможност за това и един път в седмицата може да бъде достатъчно. Очите трябва да се преглеждат и почувстват по ъглите с влажна кърпа. Веднъж седмично е полезно да се проверява състоянието на ушите, да се отстраняват замърсявания и мъртви тъкани. Тоалетната трябва да се сменя редовно на определени интервали от време. Желателно е да не се чака докато се замърси изцяло и замирише. Като всички котки и тонкинските са придирчиви към личната хигиена и не биха искали да ходят в мръсна тоалетна. Препоръчва тя да се минава с подходящи дезинфекциращи препарати и да се оставя на слънце да изсъхне преди да се напълни с нов пясък.

Добре е котката да се храни с качествена храна, да не се дават остатъци от обяда или вечерята. Не бива да има достъп до цветя, растения и храни, които могат да доведат до натравяне. Винаги трябва да има наблизо прясна вода. Стопаните трябва да внимават котката да не качва твърде много килограми. Средното тегло за тонкинската порода е около  2.5 - 5.5 кг.

Препоръчва се котката да не се пуска навън, защото има опасност да хване бълхи и да стане мишена за различни зарази, паразити и опасни насекоми. Също така може да бъде нападната или ухапана от болни улични животни.

Здравословни проблеми и продължителност на живота

Тонкинските котки живеят средно между 10 и 16 години, а понякога и повече, стига да са отраснали в благоприятна среда. Тъй като са смесен тип порода, това означава, че са предразположени към някои заболявания по рождение. Тонкинските котки като цяло са здрави животни и рядко боледуват особено когато са добре гледани. Могат обаче да имат вродена податливост към болести, характерни за сиамските и бурманските котки.

 

Най-често срещани заболявания:

 

- Лимфома (рак на кръвта)

- Кръстосани очи (страбизъм ) – заболяване, което се среща при котки и кучета и може да засегне и двете очи. При него очите стават разногледи, т.е. започват да гледат под различен един от друг ъгъл и животното не може да фокусира правилно. Заболяването може да обхване двете, понякога само едното око. Страбизъм се причинява от недобре развит зрителен мускул или от нещо, което намалява подвижността на мускулите, обграждащи окото.

- Проблеми с горните дихателни пътища

- Вроден порок на сърцето, стеноза (стесненти канали на аортата)

- Астма, заболяване на бронхите

- Гингивит - възпаление на венците, което се получава от натрупване на зъбна плака. Наблюдава се при възрастните котки и тези, които имат диабет. Заболяването е лечимо. Необходимо е натрупаната вредна плака да бъде изстъргана и отстранена. Това обаче може да бъде болезнено за животното. За да се намали риска от това заболяване, е важно да се поддържа добра устна хигиена на котката.

- Непоносимост към обезболяващи средства

- Синдром на хиперестезия (повишена чувствителност) - неврологичен проблем, при който котките започват прекомерно да се мият. Това води до загуба на козина, в същото време котката е свръхчувствителна, склонна да се държи като обезумяла ако някой опита да я погали или докосне.

- Амилоидоза - заболяването се развива вследствие отлагане на специфичен патологичен белтък, наречен амилоид, в тъканите и органите на котешкия организъм. С течение на времето този белтък се натрупва в определени органи и започва да вреди на нормалното протичане на функциите в организма. Амилоидозата понякога води до смърт. 

- Нистагмът (или  нистагмус) - неврологичен проблем, при който се наблюдава неволево движения на очите, те започват да мигат с висока честота

- Прогресивна атрофия на ретината - диагноза се поставя след направен генетичен тест. Представлява постепенно развиващо се заболяване, което уврежда този слой на очната ябълка, който е светлочувствителен. Заболяването може да настъпи в резултат на различни нездравословни състояния - дисплазия, дегенериране на ретината, ксеродерма пигментоза, кристална дистрофия на Bietti, както и други заболявания, предавани по генетичен път.

Съжителство с деца и други животни

Тонкинските котки са страшно общителни и най-много обичат, когато са сред хора, които са техни близки. Отлично се разбират с деца, нямат нищо против да живеят с кучета или други животни. Особено се радват на вниманието, което им дават децата, затова са неуморни в игрите с тях и могат да играят на "донеси това" до пълно изтощение. Препоръчва се запознаването с нови животни да става постепенно и пред очите на стопаните.

Обяви за Кучета
Кане Корсо бебета
Кане Корсо бебета
Цена: 1 лв.
обл.София
Мини йоркширски териери - мъжки
Мини йоркширски териери - мъжки
Цена: По договаряне
обл.София
Мъжки Кралски Пекинез
Мъжки Кралски Пекинез
Цена: 250 лв.
обл.София
Мопс
Мопс
Цена: 450 лв.
обл.Бургас

Харесайте страницата ни във Facebook