Средноазиатска овчарка / Sredneasiatskaïa Ovtcharka (335) (Central Asia Shepherd Dog)
Други наименования: Алабай; Централноазиатска овчарка; САО
Порода от Втора група - секция 2 - Планински породи
Произход, качества и предназначение на породата
Породата Алабай по всяка вероятност произлиза от географската област между Урал, Каспийско море, Анатолия и северозападната граница на Китай. Автохтонни САО както и кръстоски на породата все още могат да бъдат открити в страните, от които произлизат - Киргизстан, Таджикистан, Казахстан, Афганистан, Узбекистан и близките държави. Някои Алабай служат като овчарски кучета, други са пазачи на стопаните си, а някои се използват за кучешки боеве, които са традиционни в много от държавите в региона. Тази порода носи силни генетични прилики с другите 
автохтонни породи овчарски кучета от централна Азия като Кавказка овчарка, Кангал и Акбаш.
Руски биолози и учени изследват местната кучешка популация още от 18ти век. След октомврийската революция съветското правителство фокусира своите усилия върху развитието на работни породи за нуждите на Червената армия и внася най-добрите военни кучета и кучета пазачи. През десетилетията тази практика нанася вреди на местната популация на Алабай. Внасянето на нови породи в региона води до смесването им. Накрая чистокръвни САО остават само при овчарите, развъдчиците ентусиасти и фермерите. Въпреки това популацията на Алабай е все още като цяло стабилна, давайки едни от най-добрите работни кучета в света, независимо от мястото си на произход. Размяната на кръвни линии и несвързани кръвно кучета между развъдчици в Русия, бившите съветски републики и страни където Алабай все още е в оригиналното си състояние е честа практика в наши дни.
Средноазиатската овчарка съчетава чертите на много породи. Те се различават в цвета, размера, типовете глава и козина. Алабай формират общност, която се състои от членове с различни задължения, така в едно кучило е нормално да се родят кученца с различни работни качества. Тези особености на породата, както и различните местни имена, които тя носи, дават почва за усложнения със стандартизацията й. Най-важното е, че чистокръвните Алабай имат уникални и характерни черти. Специфичната за породата анатомия включва изключително подвижни ставни връзки, плаващи ребра, характерна глава и много силен врат с масивна гуша. Изразителни, почти човешки очи, които разкриват несравнима интелигентност, завършват портрета на породата.
Съвременните Алабай се развъждат в различни посоки от гледна точка на работните си качества, в зависимост от необходимостта от специфични способности. Традиционните кучешки боеве винаги са били национален обичай в районите, от които произлиза Средноазиатската овчарка, но те не са толкова жестоки, колкото боевете с питбули. Всички скотовъди от една област се събират веднъж в годината и срещат най-силните си мъжки овчарски кучета в двубои, за да определят победителя. Това е по-скоро състезание за доминация, отколкото за нараняване на животните. Повечето кучета се съревновават, когато се срещнат на арената и по-слабото или по-покорното куче напуска, приемайки загубата. Кучетата рядко се нараняват, причинявайки си главно малки одрасквания за кратък период от време. Само истинските водачи определят най-силното куче чрез истински бой, но това е нищо в сравнение с ежедневните задължения на породата, преминаващи в сблъсъци с хищници и отровни змии.
Алабай са най-силните овчарски кучета, надминавайки с малко Кавказката овчарка, Кангала, 
Акбаша и други. Съвременните комерсиални кучешки боеве се различават значително от традиционните, както овчарските кучета се различават от развъжданите за боеве. Те имат различни правила и различни участващи породи. Повечето Средноазиатски овчарки, които се използват в комерсиалните боеве идват от бойни кръвни линии. По-голяма част от развъдчиците са наясно с произхода на кучетата си и могат да кажат дали те идват от такива предци. От такива САО винаги може да се очаква високо ниво на агресия към други кучета. Винаги в важно да се разграничи дали едно куче проявява агресия само към непознати кучета, които навлизат в тяхната територия, докато установяват в същото време нормални взаимоотношения с други животни в къщата или нападат независимо дали другото куче е част от същата социална група. Безраборната агресия към непознати и приятели е крайно нетипична за породата.
Централноазиатските овчарки все още са доста търсени за пазачи на стада, въпреки че популярността им е спаднала доста през годините. Тези кучета, в различна степен, са добри за защита от нежелани хора; те имат силни териториални инстинкти и са безопасни за децата; те обичат и уважават възрастни хора, защитават всички малки животни от хищници и са много внимателни с членовете на семейството.
Алабай, отглеждани за лична защита, произлизат от овчарски кучета, които са подборно развъждани от руски специалисти за подобряване на работните им качества. В резултат на това те са изключителни в подчинението, защитата на територията и на стопанина си и са високо интелигентни. От тях произлизат идеалните домашни кучета. Те не се нуждаят от сложни тренировки, за да научат основните правила в къщата и се отнасят към стопанина си със същото уважение, с което предците им са се отнасяли към пастирите. Тези кучета са представени с голям успех пред международната овчарска общност. Овчарските кучета трябва да могат да работят в екип, за да предпазят стадата от хищници, така че изключително агресивните САО, не могат да бъдат част от глутницата и не биха се вписали в основното предназначение на породата.
Алабай може да произлизат от работни, бойни или овчарски кръвни линии, и те определят поведението им независимо от страната, от която произхождат. Просто проучване на родословието и разговор с развъдчика биха разкрили какви основни инстинкти могат да се очакват от кучето. САО от чисти изложбени линии са изключително редки, защото повечето регистри изизскват работни тестове преди разрешение за развъждане.
Селектирани с векове заради способностите им да се справят с хищници и предпочитани заради тяхната сила и издържливост, Алабай понякога са наричани "Вълкодав" и "Трошач на вълци" в Русия. Много е важно да се избират само кучета със стабилен характер за развъдни цели и да се избягва обучение за пазене от ранна възраст.
Външен вид
Височина: мъжки - от 65 до 78 см., женски - от 60 до 69 см.
Тегло: мъжки - от 55 до 79 кг., женски - от 40 до 65 кг.
Тяло: масивно и мускулесто, по-дълго, отколкото високо
Глава: голяма
Уши: често се купира
Опашка: често се купира
Козина: дълга; къса
Окраска: в най-разнообразни цветове
Представителите на породата са масивни кучета, с по-голям от средния размер и с изключителна сила и енергия. Те са независими, любопитни и бдителни и все пак спокойни. Кучето е толкова дълго, колкото е високо при холката или малко по-дълго от височината си. Козината е къса или умерено дълга с гъст подкосъм. Ушите се изрязват много късо, а упашката се купира умерено дълго (с изключение на държавите където козметичните операции на кучета са забранени). Най-често срещаните цветове са черно и бяло, светлобежово с различни оттенъци от почти бяло до дълбоко червено, тигрово. Някои кучета има черна "маска". Главата е много солидна без ясно изразени скули. Вратът е ниско поставен, къс и с масивна гуша. Тялото е сравнително широко, пропорционално и по-скоро мускулесто отколкото дебело. Гръдният кош е доста издължен заради развитите плаващи ребра. Краката са прави, с тежки кости и с умерена и все пак ясно видима ангулация. Костите на краката трябва да са пропорционални и не бива да създават впечатление, че някоя е по-къса. Задната част е широка. Типичната походка е галоп, въпреки това САО могат да тичат в тръс с часове без да се изморят.
Характер и поведение
Централноазиатската овчарка е протекционно куче, което се обвързва първо с човека, който се грижи за него и след това с останалите. Развъждани, за да разрешават проблеми, те са независими, силни, смели и отговорни. Кучетата са големи, но ловки и понякога са описвани като котки в кучешка кожа. Поради силните си пазачески и териториални инстинкти тази порода не е за неопитни стопани.
Чувствителни и умни, Алабай се сработват най-добре с хора, които могат да ги накарат да бъдат верни и в същото време да проявяват силни лидерски качества. Обучение с наказания би имало силен отрицателен отговор при тази порода, но внимателно и грижливо отношение ще ви възнагради с изключително предан приятел.
Отглеждане
Апартаментите са крайно неподходящи за тези големи кучета, живеейки в тесни пространства те много лесно ще се отегчат. Обичат да лаят, като нощно време не правят изключение и е добре да се притежават от хора с опит в отглеждането на кучета. Козината им се нуждае от сресване сравнително често, за да се намали падането й и да се подобри видът й.
Здравословни проблеми и продължителност на живота
Тези кучета живеят около 12-14 години и са предразположени към дисплазия на тазобедрената става и към проблеми с лакътните стави.
