Сибирска котка / Siberian Cat
История и произход
Породата на Сибирската котка (както посочва името) идва от Русия и е най-търсената за гледане в страната. За първи път информация за Сибирската котка се появява през XIX век в книгата на Харисън Уеир "Всичко за нашите котки". Там породата е описана като дългокосместа с обаятелен характер и много красива външност. Споменава се също, че котките са били внесени от Англия през 1871 г. Второ доказателство, маркиращо историческото развитие на породата е друга книга за котки, отпечатана през 1925 г. в която има описание на Сибирската котка. В книгата е посочено, че тези котки населяват планинските райони на Кавказ. Любопитен факт е, че на много картини от руски художници правени преди стотици години ясно се разпознават образите на Сибирски котки, което доказва, че тази порода съществува от много далечни времена, но става известна една през последните десетилетия. Причината светът толкова късно да научи за тази атрактивна порода, са били дълго властващите ограничителни мерки на комунистическия режим в Русия. Жителите на Русия получават правото да гледат котки като домашни животни едва след края на Студената война.
През 1990 г. Сибирската котка стига до САЩ, а на 6 февруари 2000 г. Асоциацията на любителите на котки признава породата като независима.
Външен вид
Според данни на Международната федерация по фелинология Сибирската котка има силно, здраво телосложение със средни размери. Женските са малко по-дребни, а мъжките по-едри. Главата им е изпъкнала, с леко заоблено чело. Сибирските котки имат малка котешка грива, която прави главата им да изглежда по-масивна и изпъкнала.
Характерни за породата са големи очи с леко овална форма.
Козина: мека, гъста, плътна. Космената покривка се състои от фини косми със средна дължина и подкосмие, което придава висока плътност. Срещат се котки с най-различна цветова окраска.
Тегло: средно между 3.600 и 7.600 кг.
Характер и поведение
Сибирската котка е нежна, любвеобилна и много общителна. Обича да бъде сред хора и има навика да се включва във всяка домашна активност. Винаги с готовност застава на вратата да посреща гости. Когато не получава нужното внимание и често е оставяна да седи сама, това би я натъжило и депресирало.
Котките от тази порода се отличават като много интелигентни и лесно се поддават на дресировка. Могат да си научат имената и да отговарят на тях. Биха могли да се научат да изпълняват различни забавни номера. Успяват през целия си живот да остават по детски игриви и любопитни. Обичат да скачат и да се катерят нависоко. Благодарение на острия си ум и добре развити мускули от Сибирските котки излизат чудесни ловци на мишки, но без добра активност и умствени предизвикателства те могат да се превърнат в отегчени и пакостливи животни.
Сибирската котка не се страхува от вода, освен ако няма някаква сериозна причина. Обича да играе във водата, да се плиска, дори да хвърля играчките си в нея. Не се учудвайте ако ви навести в банята докато се къпете.
Отглеждане
Гъстата дълга козина на котката трябва редовно да се сресва с подходяща четка за да се изчиства от мъртвите паднали косми. Препоръчва се да това да става най-малко два пъти седмично, в противен случай може да започнат да се образуват сплъстени топки козина. През есента и пролетта котката си сменя козината. Тогава трябва да се почиства по-често. Понеже кожухчето на котката е твърде гъсто, препоръчва се тя да се къпе, за да може водата да отмива повечето излишни косми.
С оглед предотвратяване на дентални заболявания, зъбите на котката трябва да се мият минимум веднъж седмично. Полезно е да ѝ се дават и специални храни и играчки които спомагат за добрата устна хигиена.
Тоалетната да се сменя редовно и старателно да се почиства и стерилизира.
Всяка седмица трябва да се проверяват ушите и очите дали са добре - чисти, здрави и без видими белези или симптоми за възпаление.
С цел да се пази котката здрава, не се препоръчва да се извежда навън, защото има опасност да хване бълхи или други зарази, да се нарани или да бъде открадната.
Здравословни проблеми и продължителност на живот
Отличителна черта, допринесла за разрастване популярността на породата, е че Сибирската котка се води хипоалергична, тоест съществува минимален шанс да раздразни и събуди някоя алергия на стопаните си. Единственият здравословен проблем, регистриран като по-често срещан при породата е хипертрофична кардиомиопатия. Това е сърдечно заболяване, в следствие на което мускулите на сърцето се уголемяват. Наблюдава се при различни видове породисти и непородисти котки и сибирските не са изключение.
Средната продължителност на живота е от 11 до 15 и повече години.
Съжителство с деца и други животни
Сибирската котка е дръзка и самоуверена, със силно присъствие на духа, което я превръща в чудесен семеен приятел. Разбира се отлично с деца и дори е склонна да се изявява като техен пазител. Радва се на компанията и на други котки и кучета, стига последните да са приятелски настроени към нея и да я оставят тя да бъде в ролята на водача. Може да се научи да живее с други животни, но е добре ако това става докато е малка.
