Сиамска котка / Siamese Cat
История и развитие
Сиамките са сред най-изтънчените и фини породи котки. Те блестят с особен чар и елегантна външност.
Сиамската порода е призната като независима от всички организации, свързани с котките. За нейна родина се счита Сиам (днешен Тайланд). Тайската порода се води далечна родственица на Сиамската. Преди сиамките да бъдат пренесени в Европа, те са изглеждали досущ като Тайските котки.
Сиамската порода се е появила като резултат от генетична мутация. Тя, от своя страна, е допринесла за създаването на нови породи, които носят част от нейните черти и са също толкова атрактивни и търсени за отглеждане в домашна среда. Кръстосването на Сиамски и друг вид котки е довело до появата на Ориенталската котка, Балинезийската, Персийската, Тонкинската и Хаванската кафява котка.
Информация за Сиамските котки е била намерена в ръкописи останали от Древността. Според историята, сиамките се появяват на Запад през късните години на 19 век. Интересът към тях започва постепенно да се пробужда когато хората научават за тях виждайки ги по различни изложби на котки. Макар отначало не всички да успяват еднакво високо да оценят тяхната красота и изтънченост, постепенно гледането на сиамки като домашни животни се превръща в модна вълна. В началото за изложбите на котки са избирали предимно тези представители на породата, които са имали светло кремава окраска с тъмно кафяво или черно по опашката, лапите и главата. Сиамките със синкав, лилав и шоколадов оттенък не са били сред предпочитаните.
В края на 19 и началото на 20 век сиамските котки се радват на голяма популярност в САЩ. Президентът Ръдърфорд и съпругата му Люси са били горди собственици на сиамска котка, която получават като подарък през 1878 г. от американският дипломат Дейвид Сикелс. Тяхната котка е първият представител на сиамската порода който по документи стъпва на американска земя. През април 1909 г. е основана Организация на Сиамските котки в Америка, с което се бележи официалното признаване на породата като независима.
Популярността на сиамките достига връхната си точка през 50-те и 60-те години на 20 век. Сиамските котки се появяват във филми и анимации, което още повече засилва интереса към тях.
Външен вид
Сиамките са средни по големина котки, с елегантни и фини черти, комбинирани с гъвкаво здраво телосложение с добре развита мускулатура.
Тегло: мъжките тежат средно 4.0-5.5 кг, а женските много по-малко.
Уши: големи и изпъкнали
Очи: средни по размер във форма на бадем, ярко сини на цвят
Муцунка: клинообразна и приятна
Опашка: дълга и тънка, с леко заострен край.
Козината : красива и мека на допир, съставена от къси лъскави косми.
Сиамките имат дълги и елегантни крачета. Лапите им са изящни, малки, в овална форма.
Отличават се няколко основни вида окраски при сиамската порода:
- Доминиращ светлокремав цвят, който покрива тялото и става по-тъмен в областта на корема и гърдите, с акценти в тъмно кафеникаво по носа и лапите.
- Доминиращ шоколадов цвят. Тялото на котката е в светли нюанси слонова кост с топли отсенки на млечен шоколад. Носът и възглавничките на лапите са в цвят канела.
- Синкава окраска . Тялото е покрито със синкаво -бяла козина с по-тъмни и наситени тонове около коремчето и гърдите. Носът и възглавничките на лапите са в тъмносиво.
- Лилава окраска. Характерна за нея е светла, наподобяваща лед, козина без оттенъци с акценти в ледено сиво и розово. Носът и възглавничките на лапите са цвят лавандула.
Характер и поведение
Сиамките са всеотдайни животни, изпълнени с топлина и обич. Способни са да развият много дълбока привързаност към човека. Те са общителни, подвластни на себе си и винаги жадуват за игри и активности. Тези котки трябва да се третират с уважение, търпение и обич. Имат нужда да им се обръща редовно внимание и да не бъдат пренебрегвани. Готови са да следват стопаните си навсякъде, а когато бъдат оставяни сами за дълго време, ги обзема депресия.
Сиамките са гласовити и взискателни. Могат да развият различни мяукащи звуци, с които да сигнализират на стопаните си какво точно искат. Някои биха се опитали да комуникират с хората, а ако това не се получи, ще си водят сами монолог, който може да се проточи дълго във времето. Който търси тиха котка, която да му седи спокойно в скута, сиамките не са точно от този тип. Те са комуникативни, дори твърде много на моменти, но все пак всичко зависи от самата котка и по какъв начин е възпитана.
Сиамките могат да бъдат непредсказуеми, дистанцирани и безразлични към околните. Въпреки това те си остават активни и любопитни като повечето котки. Тази порода животни са много интелигентни и лесно се поддават на дресировка. Могат да се научат да изпълняват команди и забавни номера. Обичат умствени предизвикателства, защото те ги карат да проявяват своята креативност, която понякога води и до бели.
Отглеждане
Сухата храна е особено подходяща за сиамките, тъй като тя кара котките да дъвчат и по този начин не им позволява да се нагълтват набързо с храна. Диетата на сиамките трябва да включва висококачествени протеини и минимално количество мазнини. Полезно е да ѝ се дават храни богати на Алфа-линоленовата киселина. Тя е особено полезна за котешкия организъм, отнася се към групата на Омега-3 есенциалните мастни киселини, които способстват за нормалното протичане на биологични функции на човешкия организъм и оказват важно значение за профилактиката и предотвратяване на много заболявания. Освен това осигуряват на организма Омега-6 мазнини и тирозин, който подхранва и поддържа красива и здрава котешката козина.
Сиамките имат късокосместа мека козина, въпреки това и за тях съществува риск тя да се сплъсти и образува космени топчета. За да се избегне този неприятен момент е важно котката да се реши редовно с четка (един седмично, но може и повече) или специална ръкавица, които да отстранят мъртвите косми и натрупалия се себум, отделен от кожата. Важно е да се поддържа добра дентална хигиена, т.е. зъбите да се мият поне веднъж дневно, ако не, поне един път седмично.
Сиамките трябва редовно да се проверяват за бълхи - поне веднъж месечно. Ушите трябва да се чистят ежеседмично, за да се предотвратят евентуални възпаления. Добре е стопаните винаги да имат на разположение хапчета против глисти и те да се дават на котката на всеки три месеца.
Тоалетната да се поддържа чиста. След смяна задължително да се почиства старателно с подходящ разтвор за дезинфекция.
Давайте само играчки, които котката няма как да глътне, да се задави или нарани. В никакъв случай не ѝ давайте да играе с найлонови торбички, защото има опасност да се задуши с тях или да погълне част от тях.
Домашната сиамка не бива да се пуска във външна среда, защото има висок риск да се зарази, да я нападнат паразити, вредни насекоми, кърлежи или бълхи. Освен това може да бъде ухапана от улични котки или кучета.
Здравословни проблеми и продължителност на живота
Сиамските живеят средно между 11 и 15 години. Те се определят като сравнително здрави животни, но въпреки това са предразположена към няколко не особено леки заболявания.
Алопеция - окапване на козината в резултат от прекомерното самопочистване което прави котката. Причината за този здравословен проблем е стресът. Той може да бъде причинен от промяна в средата на живот, лошо отношение към котката от някой член на семейството, тревожност в следствие на раздяла или малтретиране в миналото. Провежда се лечение с антидепресанти и поставяне на котката в спокойна среда без стрес, където тя да разполага с достатъчно играчки и места за катерене. Преди да се подходи към адекватно лечение е важно да се установи с точност каква е причината за алопецията - дали е психологическа (стрес) или котката е нападната от паразити, има глисти, бременна е или страда от хормонален дисбаланс.
Котешка хиперестезия (Feline Hyperesthesia Syndrome) - това заболяване има някои сходства с алопецията. Под действието на твърде голям стрес кожата на котката става много чувствителна. Лечението е аналогично с това при алопеция.
Хипертонична кардиомиопатия - заболяване, което се среща при котки на средна възраст. Обикновено проблемът си проличава при профилактични прегледи. Ветеринарят разпознава симптомите, изразени в слаб пулс, забързан сърдечен ритъм и шум в белите дробове. След поставяне на диагноза се назначава лечение с диуретични медикаменти като фурозамид, дилтиазем и мазила, съдържащи нитроглицерин. Особено полезно за някои котки могат да се окажат т.нар. ACE-инхибитори, които са на основата на ангиотензин-конвертиращ ензим и са създадени за лечение на сърдечна недостатъчност и артериална хипертония.
Тромбоемболизъм - образуване на съсирек в аортата, което възпрепятства кръвопотока, който отива по артериите към крайниците.
Дисеминирана интравазална коагулация (ДИК-синдром) - Заболяване, което води до образуване на кръвни съсиреци по тялото на котката. В повечето случаи симптомите на заболяването се отключват, когато котката е преживяла перитонит. Тогава ДИК-синдрома възниква като усложнение.
Хипотериодизъм - нарушение на функциите на щитовидната жлеза, вследствие на което козината на котката започва да изтънява, да губи блясъка и цвета си. Други симптоми на заболяването са летаргия, запек, загуба на тегло, умствено забавяне, а в някои случаи се стига до оформяне на непропорционалности по тяло - уголемена глава с тънък врат и слаби къси крачета. Диагноза се поставя след направен кръвен тест. Хипотериодизмът налага доживотен ежедневен прием на хормон.
Заболяване на вестибуларната система - Вестибуларната система представлява мрежа от нерви, намиращи се в ушите, мозъка и гръбначния мозък, които управляват баланса и ориентацията. Симптомите, издаващи нарушение на функциите на вестибуларната система, съответно са замаяност, килване на главата, падания, неспособност за запазване на равновесие. Няма данни дали това заболяване се предава по наследство. В някои случаи симптомите отшумяват от 1 до 6 седмици от само себе си или след кратко лечение.
Съжителство с деца и други животни
Сиамските са много общителни и са чудесен избор за семейство с деца. Могат да се разбират и живеят заедно с кучета, стига те да са приятелски настроени към котката. Сиамките могат да се научат да играят на "донеси пръчката", както и други забавни номера. Когато получава обич и уважение насреща си, сиамката знае как да се отблагодарява.
