Шартрьоз / Chartreux
История и произход на породата
Породата котки Шатрьоз (срещат се и с наименование картезианска котка) малко напомнят на мимове, защото подобно на тях са тихи, но същевременно и много комуникативни, а понякога дори наивни.
За произхода на породата съществуват няколко легенди. Една от тях гласи, че котките Шартрьоз са били внесени във Франция през от монаси, членове на Ордена на картезианците, които са живеели в манастира Гранд Шартрьоз, разположен в полите на планината Шартрьоз. Според същата легенда котките се явяват далечни потомци на Сирийската котка, която историческите анали от XVI век описват като здрава и силна, с късокосместа пепеляво сива козина и мек добродушен поглед.
Предполага се, че хората започват да назовават този вид котки с името Шартрьоз едва през XVII век. В началото на XVIII век в различни книги, речници и енциклопедии се появява информация за породата Шартрьоз, с която се свързват котки с гъста сиво-синкава козина.
След края на Първата световна война френските развъдници за котки започват да проявяват засилен интерес към тази порода с идеята да я размножат. Постепенно се оформя определен стандарт, на който трябва да отговаря котката, за да бъде причислена към тази порода. И така в началото на 1928 г. котките Шартрьоз участват в много програми за развъждане и се появяват в най-различни изложби в Европа, с което славата им започва мигновено да расте. Котките Шартрьоз за първи път влизат в САЩ през 1970 г, а през 1987 г. породата е призната като независима.
Днес котките Шартрьоз са класирани на 26-то място по популярност в света от Асоциацията на любителите на котки - една от най-влиятелните организации в световен мащаб.
Външен вид
Съгласно данни от Международната федерация по фелинология породата Шартрьоз има следните отличителни черти:
Главата им е в трапецовидна форма, по-широка в основата си и постепенно стесняваща се към върха. Носът е прав и широк и изпъква на муцунката. Ако котката има чип нос, това се счита за дефект на самата порода.
Ушите са средни по размери и леко разширени. Разположени са високо на главата, благодарение на което котката успява да бъде постоянно нащрек.
Очите са ясни, големи и широко отворени. Формата им не е твърде заоблена, като в горния си ъгъл са леко завъртени нагоре. Обикновено очите са чисти, ясни, излъчващи жизненост. Цветът им варира от тъмножълти до медно оранжево. Ако очите са в зелени или в бледи нюанси, това се счита за дефект.
Котките Шартрьоз имат силно, пъргаво тяло със здрави мускули и добре развит гръден кош.
Краката им са средни по дължина, силно мускулести и завършват на големи масивни лапи.
Опашката е средна по размери със заострен край, който почти винаги стои завит. Тя е в същия цвят като цялото тяло.
Носът, както и възглавничките по лапите, са оцветени в сиво-синьо.
Котките Шартрьоз са покрити с късокосместа лъскава и гъста козина, която излъчва блясък и кара котките да изглеждат много луксозни. Козината се среща в различни варианти на синьо - от светло до много тъмно сиво-синьо.
Средното тегло варира в интервала: 3.150 - 7.200 кг. Котките растат бавно, мъжките трябва да навършат поне 4-5 години докато достигнат средните за породата си размери и тегло.
Характер и поведение
Шартрьоз са предимно тихи животни, които в редки случаи издават мяукащи или скимтящи звуци, а някои може никога да отронят дори едно "мяу" през живота си. За сметка на това мъркат с голяма сила и възторг. За тези котки не може да се каже, че са много общителни, но не са и срамежливи. Те са уравновесени, предпочитат да седят в сянка и да наблюдават отстрани. Отнасят се търпеливо и възпитано с непознати, деца и други животни. Всеотдайни са и са способни да развият много дълбока привързаност към един член на семейството, поради което са готови да го следват навсякъде и веднага биха се постарали да го успокоят когато забележат, че е тъжен или болен. Шартрьоз са много подкрепящи духовно котки, които внасят ведро присъствие в дома, което е повече от добре дошло за по-възрастни хора или тези, които живеят сами.
За разлика от други породи Шартрьоз не се опитват да задушават с обич стопанина си, тяхната любов познава граници и не ги прекрачва. Те не търсят постоянно внимание и могат да стоят настрана тихичко докато стопаните им са заети. Имат силно развито чувство за собственост и то се проявява често в поведението им.
Вместо да проявяват агресивност или страх се стремят да избягват конфликтни ситуации. Нямат нищо против да бъдат оставяни сами за дълго време.
Истинско щастие за човек е да има в дома си котка от тази порода. Те са слънчеви позитивни и много толерантни същества. Могат да се подчиняват и да спазват установени правила.
Котките Шартрьоз трябва да се третират с уважение търпение и обич и в знак на благодарност човекът печели верен приятел за цял живот в тяхно лице.
Отглеждане
Котките Шартрьоз имат плътно късокосместо кожухче, което е много лесно за ресане и чистене. Козината им се сменя сезонно – пада през пролетта, а с наближаването на зимата тя става гъста и дебела. В пролетния период се препоръчва по-честото ресане, поне един път на ден. Рядко има нужда котката да се къпе. Зъбите трябва да се мият един път на ден или най-малко един път в седмицата. Това се прави с цел да се избегнат перидонтални заболявания. Устната хигиена е много важна за здравето на котката затова не бива да се пренебрегва.
Ушите на котката трябва да се чистят редовно (веднъж седмично) за да се предпазва от инфекции. Ако ви се виждат мръсни, почистете ги с памук или кърпичка, потопена в разтвор с оцет и топла вода (в съотношение 50:50). Да се избягва употреба на тампони, защото те могат да раздразнят кожата на ушите. Ъглите на очите може да се почистват от време на време с влажна кърпичка за да се избегнат замърсявания и инфекции.
Необходимо е редовна смяна на пясъка в тоалетната. Не чакайте да стане съвсем замърсен и неизползваем. Почиствайте с дезинфектиращи средства, които да унищожават всякакви бактерии и микроби.
Котката трябва да се пази и да не се пуска навън. Външната среда е източник на зарази, ухапвания от улични животни, паразити, бълхи, комари, кърлежи.
Здравословни проблеми и продължителност на живота
Котките Шартрьоз средно живеят между 11 и 15 години. Може да се каже, че повечето представители на породата се радват на добро здраве през целия си живот, но въпреки това при някои може да се отключват заболявания, към които са предразположени по рождение.
- Пателарната луксация (болест на коляното) е заболявание, което се среща при много кучета, но има и регистрирани случаи на разболели се котки от вида Шартрьоз. Представлява вродено заболяване, при което капачката на коляното не се развива нормално. Наблюдава се дислокация, т.е. изместване на капачката, което уврежда хрущяла и може да доведе до артрит и силни болки. При по-тежките случаи може да се стигне до куцота, но тя може да бъде избегната или олекотена чрез оперативна намеса.
Съжителство с деца и други животни
Котките Шартрьоз са кротки, мили и толерантни, което ги прави чудесен избор за семейства с деца. Когато играта с децата започне да загрубява тези котки биха предпочели да се отдръпват вместо да си показват ноктите. За всеки случай се препоръчва родителите да наглеждат играта с котката ако децата са много малки.
Шартрьоз могат да съжителстват без проблем с други котки, както и с добронамерени кучета. Запознанството с други животни е добре да става постепенно под надзора на стопаните.
