Този сайт използва бисквитки за да предоставя услугите си. Като продължите да използвате сайта, Вие се съгласявате с условията за ползване Политика за поверителност

Регдол

Сподели:

История и произход на породата

Котките Регдол впечатляват със забележително красивата си външност. В същото време те са кротки, с добро поведение и бързо усвояват както забавни номера, така и онова, което не е позволено да се прави в дома. Регдол носи някои специфични черти на персийската и сиамската порода, които силно са допринесли за пленителния им външен вид.

Историята на породата започва да се пише през 60-те години на XX век. Тогава жена , известна като Мис Пенълс, живееща в Калифорния, е имала красива бяла дългокосместа котка на име Жозефин. По произход Жозефин била кръстоска между персийска и ангорска котка.  В един злополучен ден кола блъска Жозефин и я ранява сериозно. Бързата медицинска намеса спасява котката, а по-късно под грижите на стопанката си тя успява напълно да се възстанови. Случката около инцидента изглежда оставя следи от псиическа травма, защото след това котката започва да проявява по-различни поведение и характер. Не остава и следа  от някогашните първични реакции, напомнящи за дивата природа на Жозефин. Освен че котката остава все така красива, тя се превръща в кротко, уравновесено и общително създание. Стопанката на Жозефин имала съседка Ан Бейкър, която се занимава с развъждане на животни от дълги години и промяната, настъпила в съседката котка не убягва от погледа ѝ. Нещо повече, тя решава да се опита да я развъди. Преди Жозефин не позволява на никой да я вдига и носи на ръце, но след инцидента и лечението котката става спокойна, уравновесена и доверчива и няма нищо против да я носят на ръце или да лежи в нечий скут.

 

Ан Бейкър избира за своите експерименти котки с кротък темперамент, голям размер и красива, дългокосместа козина като тази на хималайската котка. При Регдол ясно се долавят известни прилики с хималайската порода, както и някои акценти, характерни за сиамките. Бейкър кръщава новосъздадената порода Регдол, което означава "парцалена кукла" (от англ. rag- парцал и doll- кукла) заради лекотата, с която тези котки скачат в обятията на хората и позволяват на почти всеки да ги взема на ръце. В по-късните експерименти на Бейкър влизат и представители на персийската и бирманската порода. Те също дават своя принос за усъвършенстването на вида Регдол.

 

С течение на времето породата добива огромна популярност, което дава силен тласък на развъждането ѝ. Интересът се разраства дотолкова, че води до създаването на Международен клуб на любителите на Регдол котки. С годините се появяват и няколко разновидности - в по-голям размер, с по-наситена или по-светла окраска. Понеже се стига до момент, в който вариациите стават твърде много, се наложило да бъдат въведени някои ограничения в стандарта. През 1975 г. Дени Дейтън успява да утвърди международно признат модел, който да стандартизира породата Регдол.

 

През 1993 г. световните асоциации по фелинология признават официално някои видове на породата Регдол, а през 2000 г. породата във всичките си форми е обявена за независима.

Днес по света има над 500 развъдника, предназначени само за създаване на здрави и жизнени поколения котки Регдол. През годините породата претърпява някои изменения, но днес стандартите са точно рамкирани и всякакви противоречия са изгладени и хармонизирани.

Външен вид

Котките Регдол по големина са средни и големи, дългокосмести и полудългокосмести. Повечето са бели с цветни акценти на главата, муцунката, гърба, опашката и крачетата. Порастват и се развиват малко по-бавно. До навършването на 3-годишна възраст козината им вече е добила характерния си цвят и вид.

Тегло: женските котки средно тежат 3.5-4.5 кг, а мъжките около 6.7 - 9 кг и повече.

Главата им е с правилна форма, съразмерна според тялото. Ушите и очите са на еднакви разстояния. Муцунката е също приятно оформена с нежни фини черти.

Очите са овални и големи, винаги ясни и широко отворени, сини на цвят.

Ушите са средни по размер, леко извити и се явяват нежно допълнение към красивата физиономия. В основата си са широки, със заоблени върхове, извити напред.

Тялото на Регдол е здраво, силно, масивно, мускулесто с едри кости. Формата му е почти правоъгълна.

Краката са къси, но със стабилна костна структура. Задните крака за малко по-издължени от предните. Козината на предните е къса, а на задните - дълга и пухкава.

Стандартната опашка на породата Регдол е дълга, покрита с дълга пухкава козина.

 

Разновидности на Регдол в зависимост от цвета на козината:

Колор-пойнт: тази разновидност се характеризира с цветни петна на лицето (наподобяващи маска), ушите, крачетата и опашката. Обикновено тялото е бяло, комбинирано с контрастиращи цветни акценти в по-тъмни нюанси.

Авангардна: цветните акценти са разположени само на главата и опашката.

Двуцветна: комбинация между доминиращо бял и друг цвят.

С ръкавички: Разцветката е същата като при колор-пойнт, допълнена с бяла козина по корема и бели лапи все едно са обути с ръкавици.

Официално признатите цветове, отговарящи на породата Регдол, са: синкавокремав, рижав, люляков, шоколадов, тюленов.

Характер и поведение

Представителите на породата Регдол са много кротки, тихи, безкрайно любвеобилни и отдадени на стопаните си. Считат се за една от най-малко агресивните породи. Те никога не биха проявили враждебност или встъпили в бой. Поради това е препоръчително да се гледат само в домашна среда и да не се пускат навън. Една от най-привлекателните страни на тези котки е, че позволяват на всеки да ги вдига, прегръща и носи на ръце като малки деца. Регдол са много умни и схватливи животни. Бързо могат да се научат да изпълняват номера. Обичат да гонят хартиени топчета, могат да улавят и връщат обратно подхвърлена играчка. Имат тихо нежно гласче, което се проявява в моментите, когато е дошло време за ядене. Могат да научат името си и да разбират, когато ги викат. Изключително дружелюбни са с гости и непознати. Обичат да бъдат сред хора и винаги търпеливо посрещат стопаните си на вратата когато  се прибират.  Регдол са идеалните домашни котки. Те са мили, радват окото с приятната си външност, имат мека козина и са много внимателни. Когато играят не пускат нокти, а това ги прави още по-подходящи за семейства с деца. Имат чудесни маниери, лесно се гледат, послушни са, но и много игриви на моменти.

Отглеждане

В менюто на котките Регдол трябва да влизат достатъчно витамини минерали, белтъци и фибри. Качествената храна е от най-голямо значение за тяхното здраве. Спокойно може да се дават храни, предназначени за котки порода Мейн Куун, тъй като те са богати на магнезий, натрий, калий, таурин, карнитин, антиоксиданти (витамин Е, С, зелен чай, полифеноли), EPA и DHA мазнини.*

 Котките Регдол имат дълга козина, подплатена с фино подкосмие, което означава, че не се скубе толкова много, но все пак има нужда от почистване. Препоръчително е да се сресва с метален гребен минимум два пъти в седмицата, който да отстранява мъртвите косми и да изглажда сплъстените участъци. Козината по краката също трябва да се сресва, особено в участъците където бедрото се слива с тялото. В тази зона се образуват най-много сплъстени топчета. След разресване с гребен, може да се минава с четка или ръкавица с меки гумени зъбци, която да изглади козината и да отстрани падналите косми. Ресането трябва да бъде внимателно и нежно, а не грубо. Минимумът е два пъти седмично, но предвид колко гъста и дълга е козината, ежедневното ресане много повече би допринесло за поддържането ѝ в отличен вид. Освен това ресането благоприятства за подобряване на кръвообращението и предпазването от възпаления и алергии.

В следствие на сезонната смяна на климата, както и хормоналните смущения, които могат да настъпят в тялото на котката, козината се изменя. През зимата тялото на котката се покрива с гъсти дълги косми. Котките които да били кастрирани и стеризлизирани имат по-гъста козина за около година-две. Това се дължи на временната хормонална нестабилност, която настъпва след стерилизирането.

Опашката е добре да се проверява, тъй като е дълга и пухкава и по нея е възможно да се закачат разни боклуци, в т.ч. и остатъци от изпражнения.

Честотата на къпане зависи от това доколко е мръсна котката. Това може да се случва веднъж на няколко седмици или на няколко месеца. Когато козината е замазана, изглежда лепкава, изгубила мекотата си, тогава банята е наложителна. 

Котките Регдол са застрашени от зъбни заболявания, затова с цел рискът от тях да бъде сведен до минимум, трябва редовно да им се мият зъбите и да се поддържа оптимална устна хигиена. Ъглите на очите трябва да се забърсват с влажна кърпичка. Всяка седмица е добре да се прави проверка на ушите дали са здрави и чисти.

Тоалетната нека се сменя редовно и почиства с дезинфектиращи средства, които да убиват всякакви остатъчни микроби. Понеже котките Регдол са едри, тоалетната им трябва да бъде голяма и да предлага достатъчно простор, за да им бъде удобно.

Препоръчва се Регдол да се гледат у дома и да не се оставят да напускат жилището. Външната среда може да бъде много опасна за тях. Тя е източник на зарази, паразити, нечистотии. Котките Регдол, оставени навън стават мишена за кърлежи, бълхи и други опасни насекоми. Освен това може да ги нападнат най-различни улични животни. 

Да не се дават на котките никакви лекарства, освен след консултация със специалист. Когато налице са промени в поведението и хранителните навици, задължително трябва да се направи консултация с ветеринар.

Играчките, с които котката играе, трябва да са внимателно избрани. Да не се дават неща, които тя може да глътне или с които може да се задуши или оплете.

Когато носите Регдол на ръце, я хващайте здраво, така че животното да се чувства добре във вашите ръце. Не допускайте задните крака да висят във въздуха.

Здравословни проблеми и продължителност на живота

Повечето котки Регдол се радват на добро здраве. Средната продължителност на живота им е между 12 и 17, а понякога и повече години. Най-коварното заболявания, което може да ги сполети е Хипертрофичната кардиомиопатия. Обикновено тя засяга котки в млада и средна възраст. Заболяването се открива на рутинен преглед при ветеринар. Най-явните симптоми на болестта са слаб пулс, ускорен сърдечен ритъм и вероятен шум в белите дробове. Ако заболяването не се открие навреме, то ще прогресира – ще доведе до образуване на кръвни съсиреци в аортата и болки. Лекува се с диуретици като фуроземид, дилтиазем, нитроглицеринови масла. Котките Регдол добре се повлияват от есенциалните мастни киселини - Омега 3 и Омега 6 и АЦЕ инхибитори.

 

Тазобедрена дисплазия - Симптомите на заболяването се изразяват в отпусната, провлачена походка и накуцване. Ходенето създава трудности на котката и тя постепенно става по-малки активна , повече отпусната и лежаща. Тазобедрената дисплазия в напреднал стадий може да доведе до артрит. За да се установи диагнозата се прави рентгенов тест. Назначават се медикаменти, които облекчават болките и при правилни грижи и спокойна среда на живот, котката може да се чувства добре и да живее още дълго. Препоръчва се животното да се намира в суха и топла среда, да не му се дава да скача или да се подлага на изморителни физически упражнения. При по-тежки случаи се прави операция. При по-леки форми на болестта, може да се приложи лечение с акупунктура и болкоуспокоителни. Приемът на антиоксиданти, хранителни добавки като глюкозамин сулфат и хрондроитин сулфат оказва положителен ефект над организма и облекчава болките в ставите.

 

Има по-редки случаи на боледували котки Регдол от камъни в пикочния мехур. Заболяването е характерно за мъжките котки и се дължи предимно на прием на храна с лошо качество. Симптомите на болестта най-общо са следните:

-        дълго застояване в тоалетната при малка нужда

-        мяукане по време на уриниране, което е сигнал, че котката изпитва болка

-        твърд корем и подут пикочен мехур

-        отпуснатост, ниска активност, апатия

 

Инфекциозен перитонит при котките  - Рядко срещано котешко заболяване, което може да застраши и Регдол. Причинява се от т.нар. флавивирус.  Болната котка има треска, дехидратирана е, появяват се оттоци в областта на корема.

Съжителство с деца и други животни

Котките Регдол са безкрайно мили и добродушни същества. Те са изцяло пригодени са гледане у дома и идеално се вписват семейния  живот на хората. Обикновено мъжките са предпочитани за гледане от семейства с деца, защото са по-големи и биха издържали на играта и отношението на по-буйни малчугани. Регдол могат безпроблемно да живеят под един покрив и с други животни, в т.ч. кучета и котки от различна порода.

 

*EPA и DHA мазнини – те подобряват функциите на сърцето и бъбреците, помагат за разреждането на кръвта, предпазват от високо кръвно,  намаляват риска от тумори.

 

популярни в енциклопедията
Кучета

Харесайте страницата ни във Facebook