Двете най-известни породи домашни плъхове са черният и кафявият плъх. Произхождат от районите на Азия, като с течение на времето са мигрирали и вече се срещат в абсолютно всяка страна от света. Плъховете (латинското им наименование е Rattus) са едни от най-широко разпространените гризачи, които постепенно са били опитомени и са се превърнали в желани домашни любимци.
Плъховете са едри, имат по-дълги и остри предни зъби и тънка и дълга опашка. Тялото им е покрито с козина, която най-често е оцветена в сиво, бяло, черно или кафяво.
Плъхът представлява малък бозайник, отличаващ се с особен интелект, бързо се адаптира към нова среда и лесно се привързва към стопаните си. Различават се от мишките с по-големия размер на тялото си, който може да достигне дължина от 20 до 50 см. и тегло между 200 и 900 грама.
Плъховете могат, подобно на котките и кучетата, да научат името си и да реагират когато стопаните им го произнасят. Могат да бъдат научени да правят различни акробатични изпълнения, стига накрая да получат храна. При бягане развиват скорост до около 13 км/ч. Всеядни са, но най-много обичат яйца, ядки, царевица, растения, картофи. Продължителността на живота им е от 2 до 5 години.
Тенденцията да се опитомяват плъхове и да се гледат у дома датира още от 1800 г. Домашните плъхове са податливи на заболявания също като хората, затова трябва да се гледат с внимание и да се хранят правилно. За разлика от уличните плъхове, домашните не са преносители на зарази. Когато се отглежда в добра среда, питомният плъх демонстрира тих нрав и любвеобилност към стопаните.
Плъховете много бързо се размножават. Те достигат полова зрялост около пет седмици след раждането си. Затова ако стопаните им не планират да развъждат плъхове е препоръчително да държат мъжките и женските отделно. Бременността при женските трае около 22 дни, след което раждат между 6 и 10 бебета. След достигане на 18-месечна възраст женските плъхове не могат да раждат повече.