История и произход на породата
Персийската котка е древна порода. За почитателите на този домашен любимец едва ли е изненада, че произходът му може да бъде проследен до люлката на цивилизацията: Месопотамия, където по-късно е Персия, а днес Иран.
Дългата козина на породата вероятно е резултат от естествена мутация, а забележителният й външен вид през 17-и век е привлякъл вниманието на италианския благородник и световен пътешественик Пиетро Дела Вале. Именно той първи е пренесъл персийската котка в Европа през 1626г. По онова време, котките от породата са имали блестяща, копринено сива козина, но благодарение на изкуствения отбор на персийците, днес се срещат във всякакви цветове, включително комбинация от два цвята.
До края на 19-и век, когато развъждането и излагането на котки става популярно, дългокосместите котки от Персия, Турция и Афганистан са известни просто като "азиатски" котки и често са били чифтосвани заедно. На котешкото изложение в Кристал Палас през 1871г, персийските котки са една от участващите породи. По това време са били популярни домашни любимци и са имали едно голямо преимущество – кралица Виктория много ги харесвала. Дори тогава асоциацията със "знаменитост" значително увеличавала търсенето на определени домашни любимци.
Чрез изкуствен подбор, почитателите на котки започнали да изменят персийската порода до днешния й вид. Те развъждали котки с по-кръгли глави, къса муцуна, чип нос, големи бузи и очи, малки уши и жилаво тяло. Козината им била по-дълга от на ангорските котки и имали по-къси крака. Не след дълго персийските котки надминали ангорските по популярност.
Външен вид
Персийската котка има много отличителни характеристики. Главата й е голяма и закръглена. Очите също са големи и кръгли. Носът е малък, бузите пълни, а ушите със заоблени върхове. Главата е 
поддържана от къс, дебел врат, който продължава към особено жилавото и мускулесто тяло. Краката на персийската котка са къси и яки, с големи, закръглени и меки лапи. Опашката е къса, но пропорционална на дължина на тялото.
Персийските котки са в различни "разновидности". Някои имат изключително плоско лице, докато други са с по-класически вид.
Породата има характерна дълга, блестяща козина с плътно шалче около врата и дълбока яка между предните крака. Козината се среща в много различни цветове – бяло, синьо, черно, червено, кремаво, шоколадено и люляково, както и в разновидности на златисто и сребристо.
Цветът на очите зависи от цвета на козината. Белите персийски котки например са с ярко сини или медено кафяви очи; сребристите и златистите пък имат зелени или синьо-зелени очи.
Характер и поведение
Горделивата персийка котка е известна с това, че е много тиха и любвеобилна. Тя е като декорация във всеки дом, където може с удоволствие да се настани в нечий скут и да бъде погалена. Шумната обстановка не е в стила й – много спокойна е и предпочита да бъде на място, където не се случват много промени.
С големите си. изразителни очи и глас, описван като мек, приятен и музикален, персийската котка изразява своите прости нужди: редовно хранене, малко игра с плюшена мишка или перо, както и много любов, която тя връща десетократно.
Това е котка, която няма да скача по пердето, върху кухненския плот или хладилника. Тя напълно 
се задоволява с това да властва от пода или по-достъпни мебели. Когато сте на работа или сте заети вкъщи, персийската котка няма проблем да се настани на някой стол, диван или легло, докато не приключите, за да й обърнете заслуженото внимание. Тя с удоволствие го приема, но никога не го изисква настоятелно. Персийската котка се отдава на своя стопанин, но може да е много претенциозна в това отношение. Трябва да заслужите нейното доверие и любов.
Ако искате котка, която подскача наоколо като гореща пуканка, не си купувайте персийска. Тя е идеалната компания – спокойна, уравновесена и ненатрапваща се. Но не я приемайте и като пухкава възглавница, защото всъщност е доста интелигентна, просто не е толкова любознателна и активна, колкото останалите котки.
Поддръжка
Персийската котка изисква доста време от ваша страна. Красивата й козина има нужда от ежедневно ресане, за да изглежда добре и да не се сплъстява. Заради дългата й козина и спокойния 
й начин на живот, препоръчително е персийската котка да се държи вкъщи. Общоприета практика е козината да се подрязва на някои места, особено по бедрата и около ануса, за да бъде чиста котката.
Друго важно нещо, което трябва да имате предвид, е че сълзенето може да е проблем при тази порода, затова бършете ъгълчетата на очите всеки ден. Мийте зъбите на котката, препоръчително ежедневно, но и веднъж седмично е по-добре от нищо.
Съжителство с деца и други животни
Персийската котка не е най-добрият избор за къща с деца и кучета. Въпреки това няма против да бъде обект на детското внимание или да се отрива в дружелюбно куче, което не се опитва да я изяде. Ако децата ви са буйни, шумни и всяват пълен хаос вкъщи, може би е по-добре да изберете друга порода котка, защото за персийската това е непоносима обстановка.
Здраве и продължителност на живота
И чистокръвните, и смесените персийски котки имат различни здравословни проблеми, които може да са им заложени генетически. Макар да са красиви и очарователни, те са предразположени към потенциални рискове за здравето, предимно свързани с лицевата им структура: затруднено дишане, сълзене на очите, възпаление на очите, чувствителност към топлина, заболявания на бъбреците, предразположение към котешка тения, раздразнение на кожата и др.
Персийската котка обикновено живее 12-15 години, но когато е гледана добре, може да доживее и до 20 години.
Цена: 250лв.
