Папагалът Александър или наричан още Александрийски папагал (Alexandrine Parakeet, Alexandrine Parrot) е интересна екзотична птица, която идва от Индия. Научното й име е Psittacula eupatria. Тези папагали, макар да се определят като средни по размери, са най-едрите представители на своя вид. Повечето достигат 63 см., считано по дължината от главата до опашката.
Те са красиви и радват с необикновената си пъстра окраска. Тялото им е покрито с елегантни, блестящи пера. Един здрав и добре гледан папагал Александър може да доживее до 40 години в домашна среда. Изборът на такава необикновена птица за домашен любимец трябва да бъде добре обмислен, тъй като в този случай става дума за дълготрайно обвързване. Този вид папагали имат нужда от ежедневно внимание и грижи.
Папагалът Александър има ясно изразен темперамент. Той е любящ, бързо се привързва и е много предан на стопаните си. При някои видове има тенденция да изразяват привързаност само към един човек и упорито се борят за вниманието и обичта му, пренебрегвайки останалите членове на семейството.
Стопаните трябва да бъдат подготвени, когато папагалът им влезе в т. нар. хормонална фаза. През този период птицата е особено превъзбудена и може да изкара околните извън нерви. Този проблем може да бъде решен чрез социализиране на птицата като й се позволи да осъществи контакт със себеподобни.
Папагалът Александър е много интелигентен, може да възприема думи, да запомня и да говори. Именно тази характерна черта го прави толкова популярен и желан домашен любимец.
Препоръчва се внимателно подбрано и балансирано хранене. Диетата трябва да включва висококачествени птичи пелети, микс от семена, допълнени с много пресни плодове и зеленчуци, които съдържат нужните витамини и полезни вещества за птици. Папагалът може да бъде хранен с традиционна храна за птици - боб, фасул, зеленчуци (пресни броколи, карфиол, моркови, аспержи, грах), парченца хляб, царевица.
Папагалите Александър са много активни птици и имат нужда от упражнения и раздвижване. Може да се каже, че от това зависи тяхното психическо и емоционално здраве. От значение е клетката му да бъде колкото може по-просторна, да позволява на птицата да лети в нея без да се нарани по какъвто и да било начин. Препоръчително е домашният папагал да бъде пускан да излиза извън клетката минимум за 3 до 4 часа всеки ден. Преди това обаче стопаните трябва да са подсигурили стаята, в която птицата ще играе - да няма предмети, които може да я наранят или ценности, които тя да разруши.
