Други наименования: Българско овчарско куче
Произход, качества и предназначение на породата
Родината на каракачанската овчарка е България, а данни за тази порода има още от времето на траките, именно това я прави една от най-древните породи кучета в Европа. Каракачанските овчарки са много смели, умни и издръжливи кучета, които се отличават като много добри пастирски кучета и пазачи.
Външен вид
Височина: мъжки - от 65 до 75 см., женски - от 63 до 72 см.
Тегло: мъжки - от 45 до 57 кг., женски - от 40 до 52 кг.
Тяло: голямо, с добре развита мускулатура, с широк гръден кош
Глава: с широка муцуна
Очи: в тъмни цветове
Носна гъба: тъмна
Уши: високопоставени
Опашка: носи се надолу и е леко завита
Козина: два варианта - дълга и със средна дължина
Окраска: бяла, бяла с кафяви или с черни шарки
Характер и поведение
Представителите на тази порода са кучета с независим характер, които се привързват силно към своите стопани и се отнасят чудесно с децата и другите домашни любимци в семейството. Заради силно развитите си защитнически инстинкти е нормално да бъдат резервирани и подозрителни към непознати хора.
Отглеждане
Апартаментите не са подходящи жилища за каракачанската овчарка, тъй като тя се нуждае от повече пространство и много движение, за да изразходва енергията си. Много важно е тези кучета да се социализират от ранна възраст и да се обучават с подходящи методи, за да се смекчи вродената им упоритост и да няма проблеми в поведението им. Стопаните ще трябва да се въоръжат с търпение и разбиране към тези свои любимци, ако искат да постигнат максимално добри резултати от възпитанието им. Козината на каракачанските овчарки се нуждае само от разресване сравнително рядко.
Здравословни проблеми и продължителност на живота
Каракачанските овчарки са предразположени към дисплазия на тазобедрената става, но като цяло се отличават с много добро здравословно състояние. Средната продължителност на живота им е около 12-14 години.