Канарчетата принадлежат към вида Serinus canaria. Те са от семейството на сипката, която прихожда от Канарските острови. Дивите канарчета са зеленикаво-жълти, като долните им части са предимно жълти.
Домашното канарче обикновено е оцветено с разнообразна гама от светли топли цветове. Канарчетата средно живеят около 10 години. Мъжките се славят като по-добри певци от женските.
Тази порода птици не изисква много грижи и внимание. Отглеждат се в клетки, които трябва да бъдат с възможно най-големи размери. Канарчето трябва да може да разпери крилете си и да лети в клетката. Дължината на клетката е по-важна от височината. Препоръчва се клетката да бъде дълга приблизително 60 см. Разстоянието между решетките също в важно, то не трябва да бъде по-малко от 1.27 см. Дървените и бамбукови клетки са трудни за чистене, в това отношение по-добри са телените.
Канарчетата са много издръжливи и могат да бъдат държани на стайна температура. Клетката им не трябва да се намира в близост до шкафове, чекмеджета, климатици и прозорци. Не бива до нея да стига пряка слънчева светлина. През нощта или на свечеряване е хубаво клетката да се покрива. Канарчетата не са активни през нощта. Не е здравословно за тях да се държат будни до късно и на изкуствена светлина.
В клетката е добре да бъдат осигурени играчки. Те трябва да се поставят така, че да не смаляват пространството. Канарчетата се радват на люлки, огледалца, звънчета, висящи дървени залъгалки.
Водата на канарчето трябва да се поддържа чиста и свежа и да се слага в плитък съд.
Микс от семена е най-доброто, което може да се предложи на домашното канарче. В състава на традиционното меню влизат още диетични пелети, свежи храни и зеленина - ябълки, портокали, банани, зелени чушки, царевица от консерва, свежа царевица, готвени броколи, суров спанак, глухарчета, круши, праскови, ягоди, краставици, както и плодова каша. Канарчето ще се радва, ако му се дават и току-що израснали семена.
