Произход, качества и предназначение на породата
Породата е пренесена в Европа преди хиляди години. В началото на своето съществуване е била сред любимите кучета на аристократското общество, както и символ на богатство и престиж. Подобно на грейхаунда кучетата от тази порода са много бързи, затова често са определяни като неговата по-малка версия, способни са да развият скорост до 42 км/ч. Италианските грейхаунди имат много добро зрение и остър слух, което обяснява до голяма степен отличните ловни умения на породата.
Външен вид
Височина: от 30 до 38 см.
Тегло: от 3 до 5 кг.
Тяло: дребно, слабо, с елегантна осанка и добре развита мускулатура
Шия: дълга
Глава: с леко издължена муцуна
Очи: големи и тъмни на цвят
Уши: малки, висящи
Опашка: тънка, завита в своя край
Козина: къса
Окраска: в най-разнообразни цветове
Характер и поведение
Италианските грейхаунди са много дружелюбни, социални, весели, игриви, чувствителни и много любвеобилни, чудесни компаньони. Привързват се много силно към стопаните си и изграждат специална връзка с тях. Ранната социализация на тези кучета е препоръчителна, за да не станат прекалено срамежливи. Италианските грейхаунди са много добра компания за по-големите и възпитани деца, а към други кучета се отнасят добре, стига да не са порода, която обича да доминира.
Отглеждане
Породата може да се отглежда в апартамент, но се нуждае от редовни разходки. Подходящи стопани за тези кучета са активни семейства и семейства с деца, които обичат да прекарват свободното си време със своите любимци. Италианските грейхаунди се поддават лесно на обучение, но то трябва да бъде проведено с много търпение, разбиране и любов от страна на стопаните им. Заради благия им характер не е необходим опит в отглеждането на кучета. Козината им се поддържа много лесно и пада значително малко, което го прави подходящ избор за хора склонни към алергии. Добре е да се обличат през студените месеци от годината, за да не настиват.
Здравословни проблеми и продължителност на живота
Италианският грейхаунд е предразположен към епилепсия, счупвания на костите, проблеми с щитовидната жлеза и измръзване. Средната продължителност на живота му е около 12-15 години, но има регистрирани случаи, в които кучета са доживели до 19-годишна възраст.
