Игуаните населяват джунглите на Централна и Южна Америка и Карибските отрови. Те са хрисими и податливи на опитомяване гущероподобни влечуги. Любителите на екзотичните видове често избират да отглеждат игуани в дома си, защото са мили, привързват се към стопаните си и могат да бъдат добри другари.
Игуаните принадлежат към клас Влечуги (Reptilia), семейство Игуанови (Iguanidae), разред Люспести (Squamata). Названието Iguana идва от испански език.
Представителите на този вид се характеризират с размери от 0.91-1.83 м. и тегло от 4 до 8 кг. Могат да бягат със скорост 35 км/ч. Средната продължителност на живота им е между 15 и 20 години.
Основната им храна са насекоми, плодове, листа.
Игуаните притежават дълъг език и могат да си променят цвета. Тялото им е покрито със зелени, жълти или кафяви люспи.
Игуаните използват зрителни сигнали, чрез които комуникират помежду си. Сигналите са под формата на серия от бързи премигвания.
Зелените игуани обитават тропическите гори на Южна Америка. Макар влажният климат да е най-благоприятен за тях, те лесно се приспособяват и към други условия, стига да имат наоколо достатъчно вода. Те са отлични плувци и често използват водата като скривалище, което ги предпазва от хищници.
Игуаните се водят всеядни животни. Повечето видове са предимно тревопасни, приемат също плодове (боровинки, малини, къпини, банани), обичат зелени растения с много листа - листни зеленчуци, зелеви храни, глухарчета, листа от ряпа, тиква, тиквички.
В никакъв случай не трябва да им се дава храна за котки, кучета или за хора (нищо готвено и т.н.), защото от тези храни могат да развият бъбречна недостатъчност.
Средното тегло на игуаните е около 4 кг, но някои видове, които имат по-големи размери и живеят сред изобилие от храна, могат да достигнат до 8 кг., а дължината на телата им до над 2 метра.
Обичайната окраска на игуаните е зелено и кафяво, но когато почувстват приближаваща се заплаха те реагират като сменят цвета си, за да се слеят със заобикалящата ги среда и по този начин да се предпазят.
Половата зрялост настъпва някъде след 18-тия месец от раждането. Разгонването при женската настъпва по едно и също време всяка година. Ако до третата година игуаната не покаже признаци на разгонване е много вероятно причината за това да е храната, която й се дава. Обикновено неправилно подбраната храна смущава или забавя нейното израстване и достигане на полова зрялост. След оплождане женската може да снесе до 80 яйца. В природата (по време на своя размножителен период) мъжките игуани се чифтосват с много женски (15 -18). В домашни условия това не е лесно да се осигури.
Игуаните се гледат в специални терариуми, които трябва да бъдат снабдени с UV крушка, гнездо, клон, нагревателна лампа, вода.
Трябва да приемат калций редовно и да им се режат ноктите със специална ножичка.
Игуаните могат да се привържат и социализират към стопаните си ако всеки ден бъдат галени и им се обръща внимание. Ако се хранят пълноценно могат да бъдат дълго здрави и да се развиват нормално.
