Домашният пор или фретка има европейски произход. Той е потомък на дивия пор Putorius foetidus. Научното му название е Mustela Putorius Furo. Принадлежи към семейство Порови (Mustelidae), разред Хищници (Carnivora), подразред Кучеподобни (Caniformia). Предполага се, че порът е преминал в групата на домашните животни заедно с козата и магарето преди около 2500 години. Фермерите са използвали порове, за да ловят диви зайци.
Заради тихия си и спокоен темперамент днес фретката е желан домашен любимец по целия свят. Отличава се с малки размери, расте до 40-50 см., средното й тегло е между 0.7 до 2 кг., при бягане максималната скорост, която може да развие е 25 км/ч. Средно фретката живее около 7 до 10 години, в някои случаи и повече.
Фретките са месоядни животни, затова е важно да се хранят предимно с месо. В менюто на дивия пор присъстват мишки, малки зайци, някои гризачи, малки птици, следователно стопаните им трябва да се стремят да осигуряват нещо подобно. В храната трябва да присъстват и протеини от растителен произход. Тялото на фретката е покрито с пухкава козина, която обикновена е украсена в кафяво, черно, бяло, сиво или жълто-кафяво. Особеното при нея е, че има издължено слабо тяло и изпъкнали очи.
Повечето представители на вида прекарват около 18 часа от деня в спане. Фретките трябва да са спали минимум шест часа, за да могат като се събудят да бъдат готови за игра и хранене. По-висока активност проявяват през нощта, когато навън е тъмно. Обичат да играят на криеница. Поради това е важно стопаните да прибират на недостъпни за животните места ценни вещи като ключове, портфейли, дистанционно управление. Фретките много налитат на чанти с лук или остатъци от пица.
Домашното порче се отглежда в клетка, която може да бъде едноетажна или двуетажна. Колкото повече пространство се дава на животното, толкова по-добре. Клетката трябва да бъде внимателно обзаведена - да има тоалетна, място за сън, за храна и някое тъмно местенце, в което животното да се крие. Мястото за сън се застила с постелки, за да бъде меко, комфортно и топло. Препоръчително е тоалетната да бъде малко по-ниска в предната си част и по-издигната в горната. Котешките тоалетни вършат добра работа в случая.
