Балинезийска котка
История и произход на породата
Балинезийската порода са дълкоскомести котки, разновидност на Сиамските. Кръстени са на екзотични танцьори от Индонезийския остров Бали. Същестуват различни теории по повод произхода на тази котешка порода. Според едни тя е произлязла от Сиамската и по естествен път е еволюирала до начина, по който хората я познават днес. Според друга теория Балинезийските котки са се появили след кръстосване на сиамки с друга порода. Истината е някъде по средата.
Някъде около средата на 50-те години на ХХ век американките Марион Дорси и Хелън Смит решават да стартират общ бизнес, в основата на който е програма за развъждане на дългокосмести котки. Дорси и Смит дълго преди това се занимават с развъждане на котки, така че имат богат опит в това начинание. Те правят кръстосване на Турска ангорска и Сиамска котка и създават нова порода. Заради грациозната походка и изтънчен и фин външен вид новите котки напомняли за гъвкавостта и великолепието на танцьорите от остров Бали. Оттам тръгва и името им - Балинезийски котки.
Новата порода получава признание за независима от Федерацията по фелинология през 1961 г. През 1970 г. Асоциацията на любителите на котки, последвана от други организации и съюзи, също официално приема породата. По същото време са обявени за независими и други котешки породи, сред които попадат Яванската, Сиамската, Ориенталската дългокосместа и др.
Външен вид
Балинезийските котки имат средно по размери тяло, тегло и форма на главата. Носът им е продълговат и прав и продължава по линията, оформяща челото. Муцунката е тясна, а брадичката средна по големина и с върха си оформя вертикална линия, свързваща се с върха на носа.
Отличителна черта на породата са големите им изпъкнали и широки в основата си уши, които имат клинообразна форма.
Вратлето на тези котки е елегантно и издължено по подобие на цялото им тяло. Раменете не са по-широки от бедрата и крайниците. Тялото е енергично със здрави и силни мускули и същевременно много изящно.
Опашката, явяваща се като идеален завършек на финото котешко тяло, е дълга и тънка, с леко заострен връх.
Очите са дълбоки, бадемообразни, ясно сини, излъчващи живот.
Козината на балинезийските котки е фина, мека и гладка като коприна. Състои се от средно дълги косми, които стават по-дълги в областта на врата, раменете и опашката.
Официалната разцветка на балинезийките силно наподобява тази на сиамките. Тя се изрязва в различна смесица между три основни нюанса: синкаво, шоколадово кафяво и люляково. Ако ви убеждават да приемете котка с други цветове, имайте предвид, че тя не е балинезийска, а по всяка вероятност е представител на яванската порода, която е сходна, но се различава именно по окраската.
Средното тегло на представителите на породата е между 2.25 и 4.5 кг.
Характер и поведение
Балинезийските котки са чудесни другари. Винаги са насреща особено в моментите, когато човек има нужда от утеха или компания. Те са постоянно готови за игра, носят радост и много смях, освен това са изключително всеотдайни и обичат да бъдат край хора, най-вече стопаните си - да им лежат в скута или да им стоят на раменете докато се разхождат. Определят се като общителни животни и особено чувствителни що се отнася до настроението и чувствата на стопаните им. Забележат ли, че на тях не им е добре, веднага започват да се умилкват и въртят около тях в опита си да ги развеселят. Подобно на Сиамските и много други котки и баленезийските мразят да бъдат оставяни сами за дълго време. Когато се почувстват пренебрегнати са способни на всякакви пакости. Балинезийските котки не са подходящи за хора, които често отсъстват от дома и не се задържат дълго на едно място.
Балинезийките са приказливи и активни животни. Сами си намират занимания и обичат да са заети с нещо. Най-много се радват, когато стопаните им си играят с тях и им обръщат внимание. Имат навик да следват собствениците си по петите докато вървят из дома и да застават върху метлата докато домакинята чисти пода. Ако трябва да се обобщи, който си има у дома балинезийска котка, никога няма да му бъде скучно и заслугата е изцяло на пухкавото другарче.
Отглеждане
Козината на породата е изключително мека и гладка и лесна за разресване и почистване. Сресвайте я веднъж или два пъти седмично с помощта на метален гребен, изработен от неръждаема стомана. Няма нужда от често къпане. С цел да се избегнат болести, засягащи устната кухина, е добре зъбите на котката да се мият редовно (един път седмично или по възможност всеки ден) с четка и паста, предназначена за котки. Ежеседмично да се преглеждат ушите за възпаления. Ако изглеждат мръсни, почистете ги с памук или кърпичка, леко навлажнена с оцет и топла вода (в съотношение 50:50). Избягвайте употреба на тампони, защото те могат да раздразнят кожата на ушите. Ъглите на очите може да се почистват периодично с влажна кърпичка за да се избегнат замърсявания и възпаления.
Когато тоалетната им е стане прекалено мръсна, няма да искат да я ползват, затова тя трябва да се проверява и редовно да се почиства внимателно с дезинфектиращи средства.
В името на доброто здраве и безопасност на котката е по-добре ако тя се държи предимно вътре в жилището и да не се пуска навън. Така е по-малък рискът тя да стане жертва на бълхи, паразити, кърлежи и други пренасящи зарази насекоми.
Здравословни проблеми и продължителност на живота
Балинезийските котки живеят между 9 и 15, а понякога и много повече години, зависи в каква среда са били отглеждани. След като произхождат от Сиамските котки, това означава че и те са предразположени към същите (но и други) здравословни проблеми както сиамките.
Характерните за породата заболявания са:
-Астма и други заболявания на бронхите
- Лимфома (рак на кръвта)
-Кръстосани очи – заболяване, което се среща при котки и кучета и може да засегне и двете очи. Нарича се още страбизъм - когато очите стават разногледи, т.е. започват да гледат под различен един от друг ъгъл. Животното не може да фокусира правилно, защото двете очи не гледат в една посока. Заболяването може да обхване двете, понякога само едното око. Страбизъм се причинява от не добре развит зрителен мускул или от нещо, което намалява подвижността на мускулите, обграждащи окото.
-Хиперестезия (повишена чувствителност) - това е неврологичен проблем, който кара котката постоянно да се мие като по този начин тя поглъща прекалено голямо количество косми. Започва да се държи като обезумяла особено когато някой се опита да я погали или докосне.
-Нистагъм (нистагму) - неврологично разстройство, което причинява неволево движение (като тик) на очите с висока честота. Причините могат да бъдат най-различни - наследствено заложени или придобити слабости на зрението.
- Прогресивна атрофия на ретината - за да се постави такава диагноза се прави генетичен тест. Прогресивна атрофия на ретината представлява постепенно развиващо се заболяване, което уврежда този слой на очната ябълка, който е светлочувствителен. Заболяването може да настъпи в резултат на различни нездравословни състояния - дисплазия, дегенериране на ретината, ксеродерма пигментоза, кристална дистрофия на Bietti, както и други заболявания, предавани по генетичен път.
-Увреждание на сърцето по рождение - най-често срещано е стеснение на каналите на аортата
- Амилоидоза - заболяването се проявява когато настъпва отлагане на специфичен патологичен белтък, наречен амилоид, в тъканите и органите на котешкия организъм. Постепенно този белтък се натрупва в определени органи и започва да възпрепятства нормалното протичане на функциите в организма. Тази болест има фатални последици в голяма част от случаите.
- Мегаесофагус (разширен хранопровод) - Това е заболяване, предавано по наследство. Храната и водата не достигат стомаха, връщат се обратно нагоре и излизат през устата. Няма лечение за тази болест, но котката може да живее, ако се полагат нужните грижи: да се храни по 4 пъти дневно с малки количества добре пасирана храна. Добре е да ѝ се осигури специално столче, на което да седи във вертикална поза докато се храни. По този начин се цели земната гравитация да помогне на храната да стигне до стомаха, след като това няма как да стане чрез хранопровода.
Съжителство с деца и други животни
Белинезийските котки са много общителни и подходящи за семейни хора с деца. Биха се разбирали чудесно и с кучета, които имат добродушен нрав. Могат да се научат да изпълняват забавни номера и да играят на "донеси пръчката". Първоначалното запознаване с други животни, с които ще се дели обща среда на живот трябва да става внимателно и постепенно.
