Други наименования: Акбаш Турски; Бяла Османска Овчарка
Произход, качества и предназначение на породата
Родното място на тези кучета е региона Акбаш, Северна Турция, като наименованието им означава „белоглав“ или „бял водач“. Акбашът дължи своя външен вид и темперамент на своите предшественици, сред които се нареждат мастифите и дългоногите хрътки. Плавната му и пружинираща походка и тесните бедра няма как да не ни напомнят за ловните му предци.
Акбашът безспорно е интелигентно, отговорно, независимо и много силно куче с остър слух, което се справя отлично с работата в стада, като белият му цвят помага да се отличи от вълците. Дълго време целта за развъждането на акбаша била именно да защитава стадата от вълци, койоти, мечки, пуми и други кучета. Поверявани са му стада от овце, кози, коне, лами, щрауси и едър рогат добитък, а това го прави и едно от най-предпочитаните кучета за охрана. Те са много грижовни към поверените им животни и обичат работата си. Освен всичко това той е и надежден пазач, както на оборите, така и на дома и семейството, към което принадлежи. В Турция и до днес можете да видите тези кучета да охраняват стада, а в Америка им се доверяват за пазачи и служебни кучета. Със сигурност успехът в тези начинания се дължи на големината, силата и бързината на акбаша.
Външен вид
Височина: от 71 до 81 см.
Тегло: от 41 до 59 кг.
Тяло: елегантно, с добре развита мускулатура, в сравнение с други турски породи е по-дребно и по-слабо
Глава: голяма
Очи: с бадемовидна форма, големи, в цветове от златно до тъмно кафяво
Уши: високо поставени, висящи, извити леко на върха
Челюсти и зъби: със силни челюсти и добре развити зъби
Опашка: дълга, ниско поставена, извита в своя край
Крайници: с тесни бедра, много дълги, мускулести, с плавна и пружинираща походка
Козина: може да бъде и къса, и дълга, като и в двата варианта е с добре развито подкосмие; трудно се сплъстява; няма силна миризма; представителите с по-къса и прилепнала към тялото козина изглеждат по-дребни, но това по-скоро е зрителна измама
Окраска: изцяло в бял цвят
Характер и поведение
Изключително мило, послушно и лоялно куче, което обожава да прекарва много време със своите
стопани, с които изграждат специална и много силна връзка, дори биха рискували живота си, за да спасят някого от семейството или стадото. Акбашът е много емоционален и свободолюбив, не се срамува и обича да му се дават задачи, за да се чувства полезен. Обича да лежи до стадата, които пази, не е от най-активните породи кучета. Заради майчинският си инстинкт се отнася много добре с бебетата, а към другите домашни любимци ще се държи добре ако се социализира правилно и от ранна възраст. Тези кучета могат да покажат агресия към други по-големи животни и други кучета, но не са враждебни по природа и тези защитнически инстинкти до известна степен могат да бъдат притъпени с подходящо възпитание. С непознатите се държат подозрително, което е продиктувано от силно развитите им защитнически инстинкти.
Отглеждане
Акбашът би могъл да се приспособи и към отглеждане в апартамент, защото въпреки размерите му не се нуждае от много пространство, но най-добре би се чувствал в къща с двор, ферма или ранчо. Най-добрите стопани за него биха били активни натури, които обичат да споделят свободното си време със своето куче. Акбашът се нуждае от ранна социализация и от известно търпение, защото може да бъде упорит по време на обучението си. С подходящото възпитание той би се превърнал в чудесен компаньон. Козината му изисква често разресване.
Здравословни проблеми и продължителност на живота
Акбашът е предразположен към дисекиращ остеохондрит и дисплазия на тазобедрената става. Средната продължителност на живота му е около 11 години.
